Когато се родих, родителите ми бяха на 40 години. Приятелите им ги поканиха на гости, но майка ми се почувства зле и те не отидоха. Майка мислеше, че нещо не е наред със стомаха ѝ. Беше й много лошо.
Останала на легло няколко дни. Баща ми я убедил да се обади на лекар. Лекарят я прегледал, задал ѝ странни според него въпроси и я посъветвал да отиде на гинеколог. На следващата сутрин те отишли в клиниката. Баща ми чакаше в коридора, когато майка ми излезе от кабинета на лекаря, цялата бледа. Започна да плаче и показа на баща ми една хартия. Той взе хартията, като се замисли за случилото се. – “Кол, очаквам бебе!” – каза майка ми. Той не можеше да повярва на ушите си.
Двамата се прегърнаха и се разплакаха от радост. Майка ми беше най-възрастната в родилния дом, но раждането ѝ мина лесно. Детето, тоест аз, също беше здраво. На млади години не забелязвах разликата между майка ми и другите майки. За първи път чух за възрастта на майка ми, когато едно момче от детската градина каза на майка ми, че е стара и скоро ще умре.
В отговор го ударих с пластмасова кукла. Майка му се оплакваше дълго време. Вместо пенсия, те имаха дъщеря. Аз ще се оплаквам от теб! В училище един съученик крещи през вратата на класната стая. – “Катя, баба ти те чака. Излязох със смръщени вежди: – Мамо, аз вече съм възрастна. Защо ме следваш наоколо? Ние живеем наблизо. – Дъще, навън е тъмно и е опасно да се разхождаш сама. Справях се добре в училище, за да не се обаждат учителите на родителите ми да ми се подиграват, защото се срамувах от възрастта им.
Много ги обичах, те бяха прекрасни. Исках само да са млади, като всички останали, и да са модерни. Но те не бяха такива. Майка ми обичаше да купува книги вместо дрехи, а баща ми обичаше да кара старата си кола и да я довежда до съвършенство без край. Пораснах и постъпих в медицинското училище. Справях се добре в училище. Имам професия на зъболекар.
Постъпих на стаж в магазин за алкохол. Един ден влезе млад мъж. Беше си счупил зъб. Смущаваше ме с присъствието си. Зъболекарят реши проблема му. След работа го срещнах на изхода. Той ме чакаше с букет цветя. Беше ми неудобно, но го харесвах. Разговаряхме по пътя към дома и скоро започнахме да се срещаме. А след известно време той ми предложи брак и ме представи на родителите си. Те бяха приятни хора. Беше мой ред да го запозная с моите родители.
В неделя с Иван купихме кутия шоколадови бонбони, вино, букет рози и отидохме да ги посрещнем. Родителите на Иван го посрещнаха с радост. Разговаряхме добре до късно вечерта и вечеряхме. Денят беше свършил. Цяла нощ не можах да заспя с въпроси в главата си. Дали той харесваше родителите ми? На следващия ден отидох на работа.
