Последните години от брака ми бяха просто непоносими. Съпругът ми просто седеше на врата ми и аз се превърнах в негова робиня. Не само че печеля повече и харча повече за живота ни, но и върша цялата работа вкъщи.
Вършех и цялата домакинска работа, а той нямаше намерение да ми помага с нищо. Беше ми омръзнало да живея по този начин. Започнах да се питам защо ми е нужно това. Какво ме държи близо до този човек? В края на краищата нямаме деца и нищо общо по отношение на имуществото. Затова реших да се разведа. Отначало съпругът ми не ми повярва.
А после ме помоли да не го виждам повече. Реших да изчакам още малко и да му дам шанс. Седмица по-късно обаче той стана същият, какъвто беше и преди – мързелив алфонс. Раздялата се състоя. Но проблемът си остана. Защото аз и бившият ми съпруг работим в една и съща компания.
И тъй като аз заемам висок пост, а той е мой служител, продължавам да му помагам във всичко като част от работата си. Започнах да усещам, че съпругът ми преминава всички граници. Той постоянно (АЛ/К) ме моли за помощ, а аз прекарвам времето си в това.
Уморена съм да поддържам връзка с този човек. Дори се опитах да кажа на приятелите му, че ме дразни. Нека поне по-малко да ми се набива на очи в работата. Но приятелите му не приеха думите ми на сериозно. Нищо не се е променило, така че те не му предадоха съобщението.
Майка ми казва, че трябва да сменя работата си. Но проблемът е, че тук получавам добра заплата. А и от дълго време си проправям път към висока позиция. Това място е ценно за мен и би било глупаво да го загубя заради бившия си съпруг. А сега трябва да го търпя на работа, дори да го виждам всяка сутрин до кафемашината е досадно: веднага ми разваля настроението за целия ден.
