Настя научава, че съпругът ѝ изневерява. Дълго време не може да заспи, опитвайки се да успокои нервите и емоциите си. Но не успяваше. “Защо го обичам? След всичко, което е направил? Спомних си думите на баба ми: “Ти си виновна, че го обичаш толкова много.
Даваш му всичко – а той все гледа на една страна, все търси нещо повече”. Настя си спомни как самата тя, интелигентна и начетена, е била изпратена в това село, за да работи като учителка. Андрий, който бил толкова впечатлен от нея, че всеки ден я придружавал до дома. Детето се събуди: беше гладно.
Отидох да го нахраня. Не дочака да се разсъмне. Беше по-лесно изобщо да не си ляга. Андрий се върна следобед.
По навик отиде до печката, за да сготви нещо, и се върна, когато чу гласа на съпруга си. Стаята ми е малка, не всичко се побира. Ще сложа нещата на Света в гардероба.
И ще трябва да върнете палтата на Даша: догодина няма да има достатъчно. Аз ще взема половината палто. Не, ще трябва да ги купиш по-късно. Искаш ли да вземеш бюрото? Какво бюро? За уроците? За какво? Какво имаш предвид? Ако делим всичко, това е дял на децата. Андрий се засрами, но не се осмели да каже нищо.
А Настя, както беше обещала, отиде да прибере нещата на децата. Момичетата постепенно свикнаха с новото положение. Първата седмица те се върнаха в дома на майка си след училище. А Настя измисли хитър план: – Колкото повече време прекарате в новата къща, толкова по-скоро ще се върнете тук.
Момичетата разбраха: няколко седмици по-късно Андрий ги върна с вещите им и те седнаха на верандата. Настя не реагира. Тя седя там няколко часа. Вечерта, когато жената излязла да нахрани животните, ударила мъжа си с кофата и му простила.
