– “Ако не беше тази студена зима…” – казваше баба ми. Забавно е, защото тя винаги е обичала зимата, радваше се на първия сняг, дори излизаше с нас при първите снежинки, но в същото време всяка година казваше това – “Ако не беше тази студена зима”.
Каза го по погрешка. Никой не ѝ обръщаше внимание, но всеки път, когато я чуех да го казва, си мислех за това. Искам да кажа, че зимата би трябвало да е студена. Но какво означава “тази” зима… Е, този път не можах да се сдържа. Каква “тази” зима, за какво говориш? – Защото, скъпа моя, студената зима е сезонът на изпитанията. – Пак ли говориш със загадки?
“Ами аз съм живяла в Урал… – започна баба ми. Баба ми е живяла на село до 28-годишна възраст, а след това се е преместила в града при дядо ми. В днешно време, да, преместването е сравнително лесно. В сравнение с онези времена. Баба ми винаги говореше за преместването в града като за един от циклите на ада.
Но така и не разбрах защо се е преместила там. “Удоволствие е да се живее там. Всичко е там, всичко, което сърцето ти желае. А времето през лятото… – Бабо, недей да питаш за времето, не започвай. Да преминем към същността на въпроса.
Баба въздъхна тежко и ми разказа всичко. Историята ѝ толкова ме развълнува, че реших да я споделя с вас. Баба ми и родителите ѝ живееха в голяма собствена къща. Е, по днешните стандарти тя беше средно голяма, но по онова време се смяташе за голяма.
Една студена зимна нощ на вратата им почукал млад мъж. Той бил оригинален приказен хулиган: висок, широкоплещест, синеок, светлокож и баба ми се влюбила в посетителя. Как би могла да остане безразлична към такъв красив мъж? Както и да е, тя убедила родителите си да позволят на посетителя да остане при тях, защото не можеш да понесеш такъв грях в душата си. А ако тя изстине по пътя, това ще лежи на съвестта ти. Младежите се влюбиха един в друг. Той не беше избързал.
Той само развличаше баба ми с комплименти, но една тъмна нощ се случи нещо необратимо. “Спахте ли заедно?” – излезе от устата ми и аз се засрамих от въпроса си. “Той е гадняр” – отговори баба ми след дълга пауза. “Чакай. Той не е бил мой дядо. Ти си се запознала с него по-късно. Аз ли бях права? Бях права.
Студените зимни дни върнаха баба ми към нощта, в която се е отдала на страстта си, и тогава… тогава онзи крадец е откраднал повечето от пилетата и е изчезнал завинаги в нощта. Беше ясно, че баба ми все още не му е простила. Тя разказа историята с такава емоция, че сякаш преживяваше всички емоции отново и отново. След това започнах да виждам баба си с други очи.
