Майката на Лидия е починала, а баща ѝ е в старчески дом, където е отишъл по собствена инициатива. Сега Лидия трябва да свърши важна работа – да демонтира тайната стая.
В къщата им имало малка стая, в която майка ѝ не пускала никого. Семейството на Лидия беше богато. Баща ѝ давал цялата си заплата на майка ѝ, която купувала платове, дрехи, зърнени храни, хартия и слагала всичко това в тази стая. Тя не позволяваше на никого да се приближи до нея. Спестяваше всичко за бъдещето, като казваше, че може да дойдат трудни времена и че спестява предварително, за да не се нуждае семейството от нищо.
Лидия често се срамуваше да ходи на училище с нейните дрехи. Те бяха износени, цветът им беше избледнял, имаха много кръпки или бяха твърде малки. Но майка ѝ не изнасяше обикновените ѝ дрехи от стаята, а шиеше парчета плат от старите. Когато Лидия пораснала и отишла да учи в университет, тя се чувствала много засрамена да шие парчетата:
– “Мамо, знам, че в стаята има купчина дрехи, за които спестяваш, но аз пораствам, половината от тях са ми малки и никога не съм ги носила -Ти не разбираш, те са за бъдещето -Какво имаш предвид? Живеем само веднъж и след това никой няма да има нужда от тези дрехи.
-Когато родиш внуците ми, ще разбереш, че дрехите са полезни. Но аз така и не успях да организирам личния си живот. Имаше един човек, Саша, съсед. Той се върна от армията и започна да се грижи за Лидия. Но родителите му не харесваха Саша: “Той не беше пестелив. Вероятно прахосваше пари, не беше подходяща партия за теб.
Затова родителите изплашили всички господа, минали години и момчетата престанали да преследват Лидия. Тя така и не се сдоби със собствено семейство. Лидия започна да разопакова багажа. Срамуваше се да погледне купчината нови бебешки дрешки, които не беше обличала, но по онова време толкова много се нуждаеше от тях. И нямаше да има нищо за децата ѝ, нито за децата, нито за внуците.
Лидия потърси с надеждата да намери парите, които майка ѝ беше спестила. Но не можа да намери нищо стойностно. Тогава Лидия събрала всички конци и решила да изплете нещо, за да успокои нервите си. Тя започнала да разплита и го открила. Оказало се, че майка ѝ е увила всички пари в сърцевината на преждата с тръбичка.
Лидия бързо разплела всички кълбета и събрала значителна сума пари. Тя заживяла в стария апартамент на родителите си, добавила намерените пари и си купила нов. Но това все още нямаше смисъл, защото Лидия беше сама и се премести в новия апартамент сама.
