Приятелката на Оливия, Надя, ѝ идва на гости. Те пият чай заедно. – Ол, не знаех, че харесваш цветя. Какъв вид е това цвете? – Къде? – Там – каза Надя, като посочи цветето на перваза на прозореца зад завесата. – За пръв път ли го виждаш?” – Да – каза Оля и изненадано погледна цветето.
Оля отиде до вратата, за да провери ключалката. – Да, всичко изглежда наред – каза изненадано Оля. – Оля, ти ме плашиш, добре ли си? – Мислех, че си въобразявам, но напоследък забелязвам, че нещата в къщата ми не са там, където съм ги оставила. Не съм мислила, че това е възможно.
Никой няма ключ за този апартамент, дори майка ми. Какво трябва да направим? – Слушай, познавам човек, който може да инсталира скрити камери. Нека ги поставим навсякъде в апартамента и да разберем кой е нашият натрапник, добре?”
– Добре. Същия ден те инсталираха камерите. На следващия ден записите не показаха нищо. Очевидно посетителят не е идвал всеки ден. На третия ден, в който наблюдаваха записите, Оля видя посочения посетител. “Но защо?”, каза Оля, “Какво иска от мен?”. “Няма значение, нека предадем записите на полицията”, каза Надя. Оля го направи. На следващия ден следователят ѝ се обадил и я помолил да дойде.
Когато Оля пристига, тя чува невероятна история. Оказало се, че Валентина Михайловна има син. Той не е женен и няма никакви способности. Но Валентина Михайловна решила, че е време да се омъжи за него. Тя харесала Оля и решила да събере информация за нея. По време на почивка тя открадва ключовете на Оля и успява да направи копие. Дошла да види, че то е украсено като нейната къща.
Разгледа и лаптопа ѝ, за да види какво гледа и какво ѝ харесва. В края на историята следователят добавя, че Валентина Михайловна вероятно ще бъде глобена, а не вкарана в затвора. “Няма значение. Тя така или иначе вече е уволнена, така че ще сменя ключалката” – каза Оля и благодари на следователя.
