Живея в Италия от 5 години и дори не мисля да се връщам у дома, защото няма при кого да отида. След смъртта на съпруга ми останах с две деца: 16-годишен син и 14-годишна дъщеря. Работех като медицинска сестра в местния здравен център и получавах детски надбавки, но нямах достатъчно пари за основни нужди, тъй като децата пораснаха и се нуждаеха от все повече разходи.
Оставих децата си при майка ми и отидох да работя в Италия. Изпращах им пари всеки месец… Плащах за образованието им и издържах сина и дъщеря си, когато бяха в университета. Платих за сватбите на сина и дъщеря ми. Синът ми реши да довърши къщата на родителите си, която съпругът ми започна да строи, и аз финансирах строителството
След това в продължение на четири години спестявах пари, за да помогна на дъщеря ми да си купи къща, тя искаше апартамент… Синът ми обеща да ремонтира и преустрои къщата, в която живеехме заедно. Аз финансирах този проект. Освен това, когато се върнах, имах нужда от жилище…
Така минаха пет години от живота ми. Когато майка ми си отиде, аз се върнах у дома с надеждата да си остана вкъщи, но бях много разочарован. Пристигнах в двора и видях една красива къща, но само от улицата, защото снаха ми не ме пусна да мина през портата. Къщата на сина ми беше голяма и красива, но моята колиба беше порутена и никой не я беше ремонтирал.
Снаха ми излезе на двора и дори не ме покани да вляза, като каза, че синът ми не си е вкъщи. Можете да си представите душевното ми състояние, бях на улицата, а те дори не ме пуснаха в къщата, която бях построил със собствените си пари!
Отидох в къщата на дъщеря ми, тя ми даде храна, прие подаръците ми, но не ми предложи баня или място за живеене. Каза ми, че е тясно, че децата са в една стая, а тя и съпругът ѝ – в друга, и че не съм дала достатъчно, за да си купя апартамент с три спални.
Сестра ми пое къщата на майка ми, като казваше, че се грижи за майка ми, докато аз изкарвам пари за децата си, а всяка година те летяха до Египет или Турция и никога не донесоха на баба ми и един хляб.
Прекарах нощта в къщата на един съсед и на следващия ден се върнах в Италия. Минаха пет години, дъщеря ми дойде в Италия през лятото, мислейки, че ще ѝ дам пари, но аз ѝ дадох 200 евро и ѝ казах, че кутията е затворена. Сега спестявам за старините си, защото знам, че няма на кого да разчитам.
