Когато родих първото си дете, бях още много млада и неопитна. Бях на осемнадесет години, преди да се роди. Когато бебето се роди, някой беше с мен денонощно: съпругът ми, майка ми, свекърва ми.
Като цяло те ме подкрепяха и ми помагаха във всичко. Но по онова време не знаех какво искам. Един ден им казах, че искам да бъда сама, и изпратих всички вкъщи. И ето ме там, лежах в пълна тишина, без да докосвам никого, а синът ми спеше спокойно до мен.
И тогава ми се наложи да отида до тоалетната толкова силно, че се страхувах, че няма да успея. Но станах внимателно от леглото, както ми каза лекарят. Но веднага щом се изправих на крака, усетих, че нещо огромно пада от мен.
Когато вдигнах ризата си и погледнах надолу към бельото си, едва не припаднах. Пред очите ми лежеше парче черен дроб. Не знам как да опиша това, което почувствах, но не можех да си представя по-лош кошмар.
Някъде далече, в подсъзнанието си, осъзнах, че там не може да има черен дроб, но емоциите ми взеха връх и аз изкрещях през цялата стая така, че прозорците се разтресоха: “Сестра!
Сестра, спешна помощ! Черният ми дроб е паднал тук! След по-малко от минута в отделението се втурна млада жена в бяла престилка. Беше също толкова уплашена, колкото и аз. Виждах, че е също толкова неопитна, и за миг стояхме и се гледахме един друг.
И тогава момичето започна да крещи: “Николай Василиевич! Николай Василиевич, спешно! Черният ми дроб падна във вагината ми! Няколко секунди по-късно в съблекалнята се появи един лекар.
Той се изчерви от това, което чу, и няколко лекари и една сестра изтичаха след него: “Какво стана тук? Какво стана тук? Какво стана тук? Дайте да погледнем! Когато вдигнах ризата си, от нея излезе огромно количество кръв.
Ликар ми обясни, че това е просто бърз кръвен съсирек, а не бъбрек. Стояхме дълго време и се гледахме един друг, а после започнахме да се смеем.
Ликар ми каза, че съм учил биология в училище, и започна да ми разказва много интересни неща за човешкото тяло. Преди изследванията много се притеснявах да погледна медицинския персонал в очите, защото в този ден всички ми бяха на ухо.
