Свекърва ми се обаждаше на Дмитрий всеки ден и ни молеше да отидем в тяхното село да го посетим. Тя ни каза, че внуците ѝ липсват много и че не ги е виждала от няколко месеца.
Пътуването дотам отнемаше четири часа. Синът ми е на 4 години, а дъщеря ми е почти на 3 години. Не е лесно да се пътува с две малки деца. И двамата разбирахме това. Но майката на съпруга ми беше много настойчива и се съгласихме да отидем.
Съпругът ми си взе отпуск от работа, за да можем да тръгнем в петък сутринта и да се върнем в понеделник. Обадих се на свекърва ми и обясних кога ще пристигнем. Тя се съгласи и каза, че ще ни изчака, ще замеси тестото и ще изпече питките в петък. Купихме подаръци за майката и сестрата на Дмитрий и си тръгнахме.
Спряхме няколко пъти, за да пуснем децата да се разходят, и спряхме в едно кафене за обяд. Общо взето, прекарахме почти 8 часа на път. Вечерта пристигнахме в дома на свекърва ми.
Посрещнаха ни с радост, вечеряхме и децата бързо си легнаха, тъй като бяха много уморени от пътуването. А на сутринта Наталия, моята снаха, изтича при майка ми и й каза да се облича бързо, защото зет ми я чака в колата. Оказа се, че сестрата на зет ми се омъжва, те се женят днес.
Свекърва ми, облечена хубаво, излезе от стаята и изтича при дъщеря си: “Чувствай се като у дома си – каза тя, – в хладилника има храна, приготвила съм нещо. Доматите и зелето са в мазето, има консервирани, а картофите са в мазето, можеш да си ги вземеш сама.
И сине, не забравяй да нахраниш навреме кокошките и прасетата. И тръгваме. Съпругът ми и аз бяхме много изненадани. Свекърва ми знаеше всичко, ей така. Но какво да кажем за “липсващите ѝ внуци”? Те дори още не бяха се събудили, а тя вече беше избягала, без да си направи труда да обясни.
Вечерта свекърва ми се обади и каза, че остава да пренощува, за да може да продължи разходката си на следващия ден. Щяла да се върне в неделя вечерта. Съпругът ми каза, че трябва да тръгнем в неделя вечерта, децата щели да спят през нощта на път и на мен щяло да ми е по-лесно. Започнахме да се приготвяме да се приберем у дома. В неделя вечер свекърва ми се върна, тъкмо бяхме събрали багажа в колата и бяхме сложили децата в колата.
Майката на мъжа беше много недоволна и изненадана: “Казахте, че заминавате утре сутринта. Казахте, че ще заминете утре сутринта. Какво имаш предвид? ‘Ако ти липсваха внуците, мамо, нямаше да си тръгнеш, а щеше да си останеш вкъщи с тях.
Ако искаш да видиш внуците си, идваш при нас. Донесох на теб и сестра ти подаръци, те са на верандата. Довиждане. Свекърва ми е обидена от нас. Тя изобщо не ми говори, а със съпруга ми може да каже няколко думи през зъби. Каква е нашата вина?
