Дълго време не харесвах снаха си, още преди да се запознаем, защото тя беше в същия клас като сина ми и ясно си спомням как на родителските срещи родителите постоянно се смущаваха от поведението ѝ, защото беше изключително палаво момиче.
Въпреки че имаше много добър ум, тя изобщо не искаше да учи и не уважаваше по-възрастните. Не мислех, че може да се промени с възрастта, за мен тя беше и все още е основният хулиган на класа.
Надявах се докрай, че няма да се стигне до брак, но синът ми предложи от злоба. В резултат на разногласията между мен и сина ми не присъствах на сватбата, тъй като не исках да виждам как синът ми гради щастието си с такъв човек.
В деня след сватбата се оказа, че снаха ми е била много разстроена, когато е разбрала, че няма да присъствам. Нарочно е искала да види как синът ми завързва възел с нея, за да се почувствам още по-зле… Какъв кретен!
След сватбата младоженците се преместиха в Полша, а след това синът ми просто престана да се свързва с мен заради старите вражди. Чувствах се зле, защото за когото и да се ожени, той си оставаше мой син, а по-късно дори съжалявах, че толкова много съм попречила на брака на сина ми с приятелката му, но нищо не можеше да се промени, бях останала сама…
Един ден, както обикновено, станах рано сутринта и отидох да работя в градината, работих там до обяд, когато изведнъж в двора ми влезе едно малко момиче, което явно не беше от нашето село.
Последва я едно момиче, толкова красиво, толкова елегантно, че само няколко черти от лицето ѝ я издаваха, че е именно момичето, което смятах за най-добрата кандидатка за съпруга на сина ми.
Оказа се, че именно синът ми е имал неприязън към мен, но снаха ми, напротив, искаше да говори с мен и дойде при мен не сама, а с племенницата ми, която дори не познавах.
