– Не искам да виждам дъщеря си! Тя прави кисела физиономия всеки път, когато минава покрай мен. А вчера дори ми каза, че със съпруга ѝ продължават да се карат заради мен – въздъхва Тамара. Жената седна на една пейка, за да се оплаче на приятелката си.
В този период тя винаги излизаше с внучката си, но сега вече никой няма нужда от нея – момичето е преминало втори клас и е станало самостоятелно. “Живеех си добре, защото имаха нужда от мен, но сега… Ако си тръгна, всички ще въздъхнат с облекчение”, почти плаче жената. Ученикът във втори клас не е пълнолетно дете! Тя трябва да ходи на кръжоци и да си пише домашните. Тамара дори не знае какво да каже на приятелката си.
Някога е помогнала на децата си да си купят апартамент, дала им е пари, за да могат да посещават три класа едновременно и да правят ремонти, но сега не може да намери петия ъгъл. Жената не е искала деца – тя си е живяла добре тук.
Пенсионирала се и се заела с градинарство, садила цветя и обработвала земята. Точно когато дъщеря ѝ щяла да замине, зет ѝ бил уволнен от работа. Той загубил работата си и добрата си заплата. Дъщеря ми работеше докрай, но беше трудно да се вмести във всичко това. В края на краищата племенницата ми не е дете в детска градина.
“Отначало зет ми работеше с нея в болницата, но после се наложи да смени работата си”, спомня си Тамара Ивановна. “Нямаше кой да подкрепи двойката, когато си намери подходяща работа. Тогава те решиха да поканят Тамара Ивановна да живее при тях. Дъщерята почти молеше майка си да се премести при тях.
Тя затвори къщата, продаде стопанството и дойде. “Отначало ми беше много трудно да живея в голям град, но после свикнах. А внучката ми ме направи щастлива”, въздъхва Тамара Ивановна. Децата дори подаряват на Тамара Ивановна отделна стая. Тя си имаше свое лично пространство. Престанали да водят дъщеря ѝ на детска градина, за да не се разболява.
Тамара Ивановна не само се грижела за момиченцето, но и чистела, миела и готвела. Дъщеря ѝ и зет ѝ постоянно я хвалели и ѝ благодарили. Тамара свикнала с новия начин на живот и дори си намерила приятели. В свободното си време тя ходила на театър и посещавала часове по физическо възпитание, за да поддържа форма.
Даша е обгрижвана от глава до пети, докато родителите ѝ са погълнати от кариерата си. Днес отношението й към роднината й се е променило коренно. Моят зет се е превърнал във важен джентълмен. Сега той печели много пари – дори закри уебсайта си в рамките на шест месеца. Сега иска отново да направи ремонт и да смени обзавеждането, но Тамара Ивановна проваля всичките му планове.
Или по-скоро нейното присъствие. Дъщеря ми започна да намеква, че си търсят бавачка. Тя по всякакъв начин дава да се разбере, че Тамара Ивановна вече не е нужна”. Тогава защо не поговорите с дъщеря си? Ако тя каже, че това е вярно, ще се приберете у дома и ще живеете спокойно. Ще си починеш и поне няма да ти се налага да се приспособяваш към никого.
А какво ще кажете за племенницата ѝ? Тя е пораснала, няма нужда от компанията на баба си”, казва приятелка на Тамара Ивановна. Тамара Ивановна се страхува да говори с дъщеря си. Тя не знае какво да прави след думата “не”. Толкова е свикнала да живее в Москва, че не иска да се връща в Рязан. Но каква е ползата да седи на главата на дъщеря си и да слуша постоянните ѝ оплаквания?
