Имам добра приятелка, чиято къща е толкова приятна и тиха, че често я посещавам. Докато съпругът ѝ е на работа, аз сядам при нея, пием кафе и си говорим за всичко. Тя има близнаци – момче и момиче.
Децата са спокойни, така че е удоволствие да си в една къща с тях. Както и да е, по едно време Олена ми каза: “Ти не знаеш, че баща ми ме е имал, нали? Бях много изненадана!
Познавах само родителите на Елена, Павел Сергеевич и Мария Анатолиевна, и не можех да повярвам как са могли да постъпят така с нея, защото те се гледаха с такива нежни очи, че сякаш все още се обичаха и цялата им любов и грижа беше за Елена.
“Майка ми почина, когато бях на четири години – започна разказа си Елена, – а след това баща ми се пропи. Нямахме какво да ядем.
Той не е сготвил нищо. Помня вкуса на евтините колбаси, които ми даваше за закуска, обяд и вечеря. В този момент имах гуша по цялото си тяло.” – Един ден баща ми ме хвана за ръка и ме повлече нанякъде.
Не разбирах къде ме води, но се страхувах. Накрая стигнах до шефа му и след като му ме показа, баща ми каза: “Сергеевич, ще вземете ли дъщеря ми да порасне? Вижте колко красиво е пораснала. Не ми трябва много в замяна, само няколко момичета”.
Баща ми ме размени срещу пари, за да изплати дълговете си, а когато навърших 13 години, научих, че е напуснал… заради пристрастяването си… Общо взето, приемните ми родители вложиха цялото си сърце в мен. Те ми подариха най-прекрасното детство и светлото бъдеще, в което живея сега.
Наистина, родителите на Олена са златни личности. Елена често ги посещава с децата си, а те няколко пъти са ме канили да побъбрим с Мария Анатоливна. Тя е голяма късметлийка, че е избягала от тази ужасна среда и е намерила истинско и любящо семейство.
