– Здравейте, казвам се Майкъл. Миналата година бях на почивка със съпругата ти… Моля те, не ме гледай така.
Слабият мъж, който беше позвънил и подхвърлил на собственика информацията, пребледня, когато видя лицето на Стас да се изчервява, и стисна юмруци. “Не сте разбрали правилно – промълви гостът. “Ела тук – хвана го Стас за яката и го завлече в апартамента.
“Какво правиш?” – изкрещя Майкъл. “Остави ме да свърша!” “Значи още не си ми казал всичко? Сега ще ми кажеш всичко! Това е прекрасно! Тогава ще ти направя пиле!” – Разбира се, затова съм дошъл тук. Само че не ме гледай така.
Страх ме е. Искаш ли да те целуна? – Не е нужно да ме целуваш. Просто ме изслушай. Слушай какво? Как си спал с жена ми? Нищо не съм направил. И не можеш. Имам жена и деца. Виж, погледни снимката. – Значи и ти си изневерил на жена си? – Не съм изневерявал на никого. Погледни снимката. Момиче в инвалидна количка!
– Искаш да убиеш болно момиче? – Стас хвана Михаил за гърдите. – Слушай ме най-после! Ето една нова снимка. Момичето вече стои. На крака! Разбираш ли? – Не. – Защото не ме оставяте да говоря на спокойствие. Жена ти излекува дъщеря ми! – Как? Тя не е лекар! – Но ти е дала пари назаем!
– Значи моята Анна ти е дала пари, за да излекуваш дъщеря си? – Да. – Мислех, че тя е светица! – Стас примигна смутено. – Точно така! Светец. Да предлагаш такава сума на непознати? Не, разбира се, не, обещах да върна стотинката.
Затова дойдох и ти донесох сто хиляди. Това е половината. Ще ти донеса и другата половина, когато я получа. Вероятно след една година. Помислих си, че и ти може да имаш нужда от парите. – Пари? Какви пари? Опитваш се да унищожиш това, което жена ми е направила с парите? Тази свята жена?! Опитваш се да я обидиш? – Бог да пази. Да обиждам Анна Иличина.
Но ние се молим за нея като семейство. – Анна знае ли, че момичето си тръгва? – Не. Нека да направим това. Ти и цялото семейство ще дойдете в неделя у нас. Ще изненадаме Анна. И ще забравим за парите. По-добре ги похарчи за подобряване на здравето на дъщеря си.
