Дмитрий застана до прозореца. Снежинките бавно падаха на земята. Беше последният ден от годината. Три месеца преди това майка му беше починала. Последният любим човек на земята. Не му се искаше да празнува новогодишната нощ. Димитро беше късно дете на родителите си. Майка му наричаше сина си “измъчено дете”.
Баща му бил ректор на известен университет, а майка му била учителка. Когато Димитро се родил, майка му се отказала и посветила живота си на сина си и на съпруга си. Дмитрий израства в атмосфера на любов и научни познания. Завършва училище със златен медал, университет с червена диплома, а след това си намира работа в университета, от който идва. Беше организирано тържество по случай завършването му.
Там Дмитрий се запознава с бъдещата си съпруга. “Предполагам, че мама не обича булките”, смее се Дмитрий в разговор с майка си. “Може би – отвърна майка му, – но има нещо в нея, което ме притеснява. Тя и мен ме притеснява. По онова време Дмитрий пренебрегнал съмненията на майка си и се оженил за Олга, която му казала, че е бременна.
По-късно обаче се оказва, че не е имало бременност и те живеят без деца вече десет години. Живеели отделно от родителите си в малък двустаен апартамент в центъра на града, където Дмитрий прекарал детството си. Дмитрий е бил много близък с Олга. На Олга ѝ хрумна идеята да разменят апартамента с майка си.
Тя решава да превърне библиотеката в детска стая. Тогава им се роди бебето. Сега, когато родителите му си бяха отишли, съпругата му настояваше да се преместят, но Дмитрий не искаше. На вратата се позвъни и посетителите дойдоха на гости. Той винаги празнуваше новогодишната нощ със семейството си. С тях винаги беше весело.
Седнахме на масата. Олга беше добра готвачка и обичаше да готви, така че масата беше красива. Говореха си и се смееха. Всеки им разказваше за своите мечти. Олга каза: “Надявам се тази година най-накрая да се преместим в апартамента на родителите ми.” Това не се хареса на Димитро, но той не каза нищо.
Деканът му се обади, пожела му щастлива нова година и му съобщи онлайн, че Димитро е спечелил стипендия за разкопки и че ще получи цялата информация и поздравления след празниците. Или пенливото вино, или новината за гранта хвърлиха Дмитрий в пристъп. Сърцето на Серхий се изпълни с радост.
Така че това лято той и учениците ще отидат на разкопки. И романтични вечери с песни около огъня, разкази за учениците и живота в лагера. Жена му разбра, че е спечелил безвъзмездна помощ. Това изобщо не ѝ хареса. Вкъщи всеки ден имаше спорове. Дмитрий не можеше да издържа повече и реши да се пенсионира. Дмитрий започна нов живот.
