– Защо те могат да го правят, а аз не? Едно момиче на име Маша крещеше из целия двор. Баща ѝ я свалил от дървото и я наказал вкъщи за непослушанието ѝ. Момичето било много разстроено. “Защо брат ми и неговите приятели могат да играят там, а аз не мога?” “Маша, ти си момиче!” успокоила майката дъщеря си.
“Защо те могат да се катерят по дърветата, а аз не мога?” – плачеше тя. Следващата ситуация се случила в училище. Маша седеше на бюрото на директора, задушавайки сълзите си, и каза: “Аз не мога: “Защо не мога да дам на сина ви ресто? “Защото добрите момичета не се бият. Ти си в училище, помниш ли!”
– Няма да го направя отново. “Но ако ме докосне, ще го напляскам!” – отвърна Маша предизвикателно. Годините минаваха. Маша порасна. Когато една приятелка открадна годеника си, Маша започна връзка с брат си.
Тя искала да знае какво се случва в семейството им. На всички семейни тържества тя се подигравала на влюбените. Когато приятелката ѝ обявила, че очаква дете, Маша веднага ѝ казала на масата за вечеря: “Да, имаш си здраве. Да забременееш веднага след аборт е като да спечелиш от лотарията. Приятелката ѝ се разплака, а роднините ѝ започнаха да си шепнат зад гърба ѝ.
Само Маша знаеше тази тайна, защото приятелката ѝ беше сигурна, че ще я запази в тайна. Но плачете! Защо за нея е нормално да бъде наранена, а за Маша – не? Вкъщи мъжът реши да отмъсти на сестра си и дори започна да използва ръцете си. Той я удря, а тя го удря в окото.
– Ти луд ли си, защо трябва да удряш мен, а не мен? – Ти си луда! – Точно като теб! Ако още веднъж ме докоснеш, ще умреш. Маша скоро намира любовта и напуска съпруга си.
Въпреки че принудила Михайло да се ожени за нея, те създали щастливо семейство. Маша родила четири деца на съпруга си. Когато хората я питали колко деца може да има, тя отговаряла:
– Защо другите имат деца, а аз не мога? В напреднала възраст Маша била настанена в болница. Била е в интензивното отделение. Когато съседката ѝ била изписана, тя се възмутила: “Защо ти се оправяш, а аз не? И какво мислите, буквално на следващия ден тя започна да се чувства по-добре, а тестовете ѝ бяха почти перфектни, така че я изписаха.
Внучката беше научила фразата на баба си и когато баба ѝ не ѝ даваше да си вземе шоколад, тя казваше: “Не, не: “Защо ти ядеш прекалено много, а аз не мога? Може би трябва да се науча от Маша. Затова ли съм толкова уверена във фигурата си? Другите хора няма да ме оставят да вляза през вратата и да живея щастливо до края на дните си. Защо те могат да се напиват вечер, а аз не мога?
