Барбара се омъжва много млада. Родителите ѝ я убеждават по всички възможни начини. Казаха ѝ, че не бива да се омъжва за Майкъл. Тя пие всеки ден и не е ясно какъв съпруг ще бъде. След известно време те най-накрая се оженили.
Миша си намери работа, а Варя забременя. Но тя губи бебето в ранен стадий на бременността. След известно време тя и съпругът ѝ разбират, че ще имат дете. Тогава Варвара останала в болницата в продължение на месеци и не се движела. Когато я изписали от болницата, преди да се роди бебето, тя също останала вкъщи и не направила нищо. Съпругът ѝ постоянно обикалял из къщата и мърморел.
Баря успокоила съпруга си и му казала, че когато бебето се роди, всичко ще бъде както преди. И докато тя лежала, една съседка дошла в дома им, почистила и им приготвила храна. След като синът ѝ се родил, съпругът ѝ отишъл да работи на север и тогава Барбара разбрала, че съседката е заминала със съпруга си.
Родителите ѝ помагат на Барбара. Бабата и дядото отгледали много добър внук. Един ден Миша дошъл в къщата, но Варвара дори не го пуснала да влезе, изпратила го и му казала да не се връща. Дима завърши училище и отиде в града, за да учи в университет. На гарата той срещнал непознат човек. Той се приближил до Дима и казал, че много прилича на него. Споменал и името на майката на момчето, а след това казал, че той е неговият баща.
Миша го помоли да ѝ даде малко пари. Дима извади пари от джоба си и ги даде на мъжа. Когато се върна вкъщи, той разказа на Барбара, че е срещнал един мъж, който казал, че е неговият баща. Той също така казал, че Варвара е виновна за това, че Дима не познава баща си. Минават месеци и Дима заминава да учи. По време на празниците той се върнал у дома и отишъл да отпразнува пристигането си с приятелите си.
Тогава той се напил много. Тогава дядо му заговорил с него и той сякаш разбрал всичко. След втория сеанс Дима не се прибрал вкъщи и не се обадил и на майка си. Тогава Барбара си събрала багажа и веднага отишла в града, за да види сина си. Когато влязла в стаята му, тя се ужасила от това, което видяла. Синът ѝ лежал на леглото, а до него лежали бутилки с водка и алкохол.
Тя излязла в коридора, опряла се на стената и си поела дълбоко дъх. От съседната стая излязло момиче, което го попитало дали е добре, а след това му предложило сладък чай. Тя попита как е синът ѝ. Момичето ѝ казало, че живеели много шумно и всяка вечер имали парти. Майката със сълзи на очи отишла в стаята на сина си.
Синът вече се беше събудил и бавно се възстановяваше. Когато видял майка си, той изведнъж скочил. Барбара го попита защо е направил това, а Дима ѝ каза, че за всичко е виновна тя. Тя била виновна, че Дима е израснал без баща. Барбара се прибра вкъщи плачейки.
Вечерта Дима се обади на майка си и се извини. Тя му предложи да се прехвърли в задочен университет.
Дима се прехвърли на задочно обучение, започна работа и се свърза със старата си фирма. Той отпаднал от училище, започнал да пие и всеки ден се карал с майка си, като ѝ казвал, че за всичко е виновна тя. Един ден стига дотам, че удря Барбара. След известно време Дима претърпява катастрофа и умира. Варвара остава сама. Родителите ѝ отдавна ги нямало.
Тя се обвинява за всичко. Няколко месеца по-късно едно момиче, с което се беше запознала в общежитието, дойде на гости на Варвара и тя не беше сама. С нея имаше четиригодишна дъщеря. Варвара ги покани в кухнята и им купи чай. Халина ѝ казала, че това е Наташа, внучката на Варвара. Варвара беше много щастлива, отново беше добре и се радваше на живота. Тя покани Галина да се премести при нея и сега ще отглеждат детето заедно.
