Имахме щастливо семейство. Аз, съпругът ми и синът ни Антон живеехме и се радвахме на живота, но тази радост не продължи дълго. Съпругът ми, Д.Т.П., почина. По това време Антон беше на осем години. Трябваше сама да отгледам едно добро, възпитано момче. Но предполагам, че съм реагирала прекалено остро.
След като завърши девети клас, Антон постъпи в техническо училище. Той се премести в друг град, за да учи. Знаех, че е много отговорно момче, затова не се притеснявах много за него, но ми липсваше. Това лято синът ми навърши 17 години. След сесията Антон трябваше веднага да дойде при мен. Но минаха две седмици и той все още липсваше.
“Трябваше да видиш лицето ми, когато отворих вратата рано сутринта и видях сина си с уморено изражение на лицето и огромни торбички под очите, който държеше плик с новородено бебе в ръката си.” “Мамо, това е Любов” – каза той, като едва успя да изтръгне усмивка от лицето си. “Чие е това дете, Тоска? “Мое – гордо отговори синът ми, – това е моята дъщеря. Изненадах се, че ги пуснах в апартамента.
Влязох в хола и видях една картина: 17-годишният ми син седеше на дивана с бебе на ръце и нежно го целуваше по носа. “Изглежда сладък, но в този момент се страхувах да узная истината”. “Разкажи ми всичко до най-малката подробност”, казах аз. Спокойно, бавно, той ми разказа всичко. Изглежда, че във втори курс Андоска ме запозна с Елена, момиче от друга група. Тя веднага забеляза Лена в тълпата, защото беше различна – обличаше се скромно, не носеше грим като всички останали момичета в кампуса.
Шест месеца по-късно двамата започват да се срещат. Но след това Антон има бюрократични проблеми и изчезва от радара за два месеца, за да се справи със собствените си проблеми. Аз знаех за тези дела, но той нямаше време да каже на Елена. Бедното момиче си помисли, че Антон я е изоставил, и реши да се самоубие, но за щастие нямаше смелост.
Моят достоен приятел, надявайки се да докаже сериозността на чувствата си към нея, й показа какво е възрастна любов и в резултат Елена забременя. Двойката реши да се ожени, когато и двамата навършат 18 години, но засега искаха да се оженят тайно. По време на раждането Елена умира.
Тя била сива, не знаела нищо за себе си. Имала слабо сърце. Нормалното раждане било противопоказно за нея. Антон спал няколко дни под прозорците на родилното отделение, където били двете ѝ любими дъщери. Когато научила, че бебето трябва да бъде изпратено в сиропиталище, денонощно блъскала главния лекар, за да го накара да се съгласи да вземе дъщеря ѝ у дома. Накрая тя най-накрая постигнала целта си: документите на малката Любочка били преиздадени. Такъв човек съм отгледала и, знаете ли, гордея се с него.
