Двамата са женени от 20 години. Женя и Владимир живеели в мир и хармония. Когато е млад, Владимир започва работа като шофьор на камион. Отначало работата не му харесвала и единственото, което му пречело, били парите. Женя, разбира се, също не била доволна от работата на съпруга си, тъй като той отсъствал от дома си по цели седмици. След три години брак им се ражда син.
И двамата родители работеха, но основният доход естествено идваше от Владимир. Съпругата му винаги имала достатъчно за всичко и никога не ѝ се налагало да пести пари. Така че те винаги имали достатъчно пари за пътуване. И тогава, един ден, те планирали пътуване до Франция. Според плана Владимир трябваше да пристигне два дни преди полета, за да се увери, че всичко е наред. Но дори и след два дни той не пристигна. Женя се уплашила за съпруга си, телефонът му бил недостъпен, затова решила да отиде в офиса, където работела.
Те казаха, че Владимир е пристигнал, доставил е всичко навреме и се е прибрал вкъщи. Женя не разбрала какво се случва и веднага отишла в полицейския участък, където работел общият им приятел. Гриша не пожела да вземе показанията ѝ. Женя беше притеснена, сякаш знаеше нещо, но не искаше да си признае. Тя се прибра вкъщи, но не можа да намери място, където да отседне, затова започна да си събира багажа.
Когато почистваше, намери документите в шкафчето си. Когато ги отвори, беше шокирана. В тях бяха изброени къщи на три различни жени в различни градове. Зения веднага се обади на Гриша, за да го попита, и приятелят им изобщо не се изненада. Гриша веднага отиде при Зения, за да обясни ситуацията, защото отдавна беше предупредил приятеля си, че жена му ще разбере за скрития му скелет в гардероба, или по-скоро за три такива.
Мъжът дошъл и й казал, че съпругът й отдавна живее като в четирифамилна къща. Тя не могла да повярва, но решила да отиде на всички адреси и да намери съпруга си. Гриша, разбира се, не оставил Зения настрана. Първата им спирка беше при една жена на име Марина, която ги посрещна много сърдечно и им каза, че отдавна е прекъснала контактите си с Вова. Един ден тя й дошла на гости с изненада и научила за Женя.
Видяла ги прегърнати и щастливи, а тя вече била бременна с дъщеря им Вика от Вова. Решила е да роди дете, защото Вова е добър човек, а по това време тя вече е била на трийсет години и отдавна е искала дете. Разбира се, Вова не ги е лишил от нищо, изпратил е пари и е дошъл на рождения ден на дъщеря ѝ. Следващата беше Оля, но тя така и не отвори вратата.
Григорий разказа на Женя една история за нея. Тя беше изумена от знанията на Грицко. Оля имала тежък живот, но за щастие нямала деца от Владимир. Оттук се влиза през третата врата. Володимир отвори вратата. Беше жив и здрав и веднага се нахвърли върху приятеля си с оплаквания защо е довел жена му тук. Женя дори не чу съпруга си, отблъсна го и влезе вътре.
В ръцете на едно двадесетгодишно момиче имаше новородено бебе. Момичето имаше синини под очите си и плачеше с горещи сълзи. Сърцето на Женя се сви, когато видя младото момиче и сърцераздирателните плачове на бебето. Тя веднага се затича, за да помогне на бебето. Но това бяха само колики.
След като се справи с тези проблеми и даде указания на новата майка, тя се обърна към съпруга си. Хвърлила в лицето му думи на уважение, пълни с ирония, разбира се. “-Ще подам молба за развод, не се притеснявай, по-добре помогни на младата си съпруга и отгледай добро дете!” Зения каза и бързо напусна апартамента. Гриша се затича след нея.
Женя не знаеше как да реагира и дори даде пример на Гриша, като му каза, че той е свободен и вече е на 40, а тук един мъж има четири съпруги. Гриша прегърна Женя, успокои я и ѝ каза, че през цялото време е чакал да разбере истината. Около шест месеца по-късно Гриша и Женя се оженили. Разбира се, съпругата му не била свикнала с факта, че мъжът ѝ е престанал да изчезва и всяка вечер се връщал при семейството си.
