Константин се огледа: ремонтът беше отличен. Нови мебели. Цената обаче беше скъпа, но той реши да я приеме. Тя идваше от Апатити в началото на 90-те години. Беше амбициозен и с бизнес мисъл. Работеше като продавач, сервитьор и караше такси. Оженил се за момиче на име Катя.
Именно тогава се запознах с него. Той дойде в нашата компания, за да предложи продуктите си. Покани ме в един ресторант. Той дойде с Оля. Костя ме помоли да напиша нещо за него. – Може би първо трябва да осъзнаеш нещо – каза жена му.
– Защо прекъсваш разговора ни? Кой си ти? Седни и млъкни. Казах, че сам ще си платя, и си тръгнах. Оттогава не съм виждала Костя. Минаха 25 години. Но Москва е вълшебен град. Понякога тя събира хората. Видях го на улицата: беше в стара Тойота.
\Можех да не му обърна внимание и да го подмина, но аз съм писател и ми беше любопитно за Костя, който не осъзнаваше нищо. Той се ожени повторно и осем години по-късно отново се разведе. Търсеше си двустаен апартамент. Е, посъветвах го за добър агент по недвижими имоти. Костя тъкмо се канеше да направи крачката си, когато забеляза една малка снимка в банята. “Кой е собственикът на този апартамент?” – попита той агента по недвижими имоти.
– Олга Дмитриевна – отвърна той сухо, – трябва да я познавам, тя е заета. Вратата отвори една млада прислужница: “Ще ви разведа из личния ѝ кабинет”. Костя влезе в огромен апартамент, в който само коридорът беше голям колкото къщата му. Олга беше напълняла, но това ѝ отиваше.
Как си? Исках да те видя. Омъжена ли си? Да, но съпругът ми работи в съвсем друг бизнес. Синът ни учи в Лондон. Слушайте, как разбрахте, че апартаментът е мой? От снимката. Дадох ви я. – Не си спомням… Отдавна исках да се отърва от този апартамент, със съпруга ми живяхме в него известно време.
Но агентите за недвижими имоти казаха, че е по-добре да не го оставяме. Имате ли нужда от парите? Не ми трябват пари. Искам да наема този апартамент. Всичко. Имате ли други въпроси? Или просто да си седя и да мълча?
