Когато най-малката ни дъщеря беше на 4 години, съпругът ми Сергей ми каза, че скоро ще стане баща за трети път, но този път ще има дете от момиче, което е с 15 години по-младо от мен. Бях много разстроена, че съпругът ми постъпи така с мен. Той се извини, но в мен имаше такава празнота, че не чувствах нищо. Изведнъж се замислих:
“Мога да се справя с двете си деца без чужда помощ. Той направи своя избор в полза на казахстанката. Така че защо трябва да му помагам?”
След известно време започна процесът на раздялата ни. Най-трудно беше да обясня на дъщеря ми къде отива баща ѝ. Синът ми по това време беше на 9 години. Той разбираше всичко перфектно… за една седмица порасна с една година под очите ми.
След раздялата цяла година не разговарях с никого, не излизах, не правех нищо, само ходех два пъти седмично на фитнес, за да дам воля на емоциите си и да не изпадам в депресия. Година по-късно се съгласих да отида в едно кафене с моите приятели, за да се отпусна. Там едно момче се грижеше за мен, разменихме си номерата и скоро той се свърза с мен. Така с Артьом започнахме да се срещаме.
Единственото нещо, от което малко се страхувах, беше как ще ме приеме неговото семейство, а той – моите деца, тъй като Артьом беше с 10 години по-млад от мен. Оказа се, че притесненията ми са били напразни, защото децата ми го приеха много бързо, а майка му ме прие в семейството веднага и дори ни побърза, за да можем да го дарим с внуче възможно най-скоро, тъй като не беше имала време да се запознае с моите двама внуци.
Не знам защо имах този късмет да срещна Тиома, но едно мога да кажа със сигурност: с него съм най-щастливата жена на света и съм благодарна, че всичко се получи по този начин.
