Нямам желание да общувам с роднините си. Просто не разбирам тези арогантни, самонадеяни хора. Самата аз съм израснала в много любящо и добро семейство, винаги сме се уважавали.
Съпругът ми е същият, той е много нежен и грижовен. Все още се чудя как такива родители могат да отгледат напълно подходящо дете. Но се оказа, че съпругът ми е отгледан от своите баба и дядо. Родителите ми бяха заети с кариерата си. Бяха силно мотивирани.
Не сме свикнали на спокоен семеен живот. Наскоро се скарах толкова лошо със свекърва ми, че не искам да я виждам никога повече. И това не беше обичайният спор за готвене или чистене.
Факт е, че свекърва ми веднъж забеляза сина ми, че се оригва шумно. Но детето продължаваше да се оригва отново и в този момент свекърва ми пое удара. Аз спрях ръката ѝ в полет. Очите ми изскочиха от главата, как смееше да си сложи ръката върху седемгодишно дете, наистина ли щеше да го нарани?
Тя започна да ми противоречи, като казваше, че е необходимо да се възпитават децата чрез побой, защото иначе няма да се подчиняват. Чудех се кого ли е възпитала по този начин, щом е толкова уверена в себе си.
Страхувах ли се да оставя сина си сам с нея, ако нещо вече не ѝ харесваше и го удареше? Когато свекърва ми разбра, че ограничавам общуването ѝ с племенника ѝ, тя директно каза на сина си, че трябва да сложи рамо на колелото в доброто му възпитание. Не знам дали да се смея, или да плача. Не знам какво се случва в главата на тази жена.
