Леся не разбираше как се е омъжила за Дмитрий, но знаеше едно нещо със сигурност: Дмитрий беше най-голямото разочарование в живота ѝ. Човекът изобщо не можеше да работи, камо ли да печели пари, винаги имаше почасова работа, но единственото, което печелеше, беше едно питие в края на деня. Дмитро не носеше вкъщи абсолютно нищо и Олеся беше единствената, която печелеше. Тя толкова беше свикнала с това, че дори не забелязваше непълноценността на съпруга си. Олеся работеше като фелдшер в линейка.
Дори през нощта Леся винаги беше нащрек. Никога през живота си не беше закъснявала за нито едно повикване, но това се дължеше и на екипа ѝ. За 40-ия си рожден ден Леся искаше нови ботуши, защото за последен път си беше купила нови преди 7 години и вече ги беше кърпила толкова пъти, че майсторът беше казал, че не могат да се спасят.
Леся била изправена пред избор: да купи нови ботуши за себе си или нов мобилен телефон за сина си, който отдавна мечтаел за такъв. В деня след рождения ден на сина си Леся се прибрала вкъщи с кутия нови телефони в ръце.
Да, тя носеше мокри и пропити ботуши, но радостта на сина ѝ беше по-важна за нея, а ботушите можеше да купи в магазин за втора употреба. Общо взето, Леся се прибра у дома много щастлива.
Беше навечерието на Никулден, така че на сутринта тя сложи кутията под възглавницата на сина си и отиде да донесе вода от кладенеца, тъй като съпругът ѝ също не беше се сетил да го направи. Когато Леся се върнала вкъщи, синът ѝ я посрещнал в коридора с кутията в ръце.
– Заслужаваш нещо по-добро, мамо – казал синът, подавайки ѝ кутията с ботуши, – нямах достатъчно пари за най-добрите, но ти обещавам, че когато порасна, ще имаш колекция от най-добрите ботуши на света. Откъде имаш пари, сине? – попита Леся, почти разплакана, – кръстникът ми даваше пари за всички празници и аз ги спестявах… тук.
Олеся коленичи пред сина си и го прегърна силно до гърдите си. Колкото и да беше наранен Дмитрий, синът им се оказа истински мъж, а това е гаранция за светло бъдеще.
