Олена не си спомняше родителите си. Те загиват при автомобилна катастрофа, а роднините ѝ не искат да поемат отговорност за момичето, така че то се озовава в сиропиталище.
Но Лена имала късмет, защото това не било обикновено сиропиталище. Основателите му били деца от такъв дом, така че образователната система била много по-различна от тази на другите места. Те се стараели да създадат за децата максимално близки до семейните условия. Всяка група имала по двама учители – “баща” и “майка”, като често те били истински съпрузи.
Олена е израснала в такава спокойна среда. След като завършила училище, я чакал старият апартамент на родителите ѝ. Олена отиде в колеж и работеше като шивачка. Единствено в личните отношения нямала късмет. Срещала лоши момчета или лъжци. До 30-годишна възраст Олена била в мъжката сфера. Тя осъзнала, че трябва да търси щастието не в мъжете, а в децата. Така се озовава в собствения си детски дом. Привързала се към едно червенокосо момче на около 5 години.
Олена започнала да го взема при себе си през уикендите, ходила с него в зоологическата градина, рисували и играели заедно вкъщи, Олена се привързала много към него и когато всички документи били готови, станала майка.
Един ден, докато се разхождала със сина си в парка, едно червено куче дотичало до момчето и започнало да си играе с него. Собственикът на кучето се оказал приятен човек и започнал да си играе със сина на Елена и с кучето.
Това се случило още няколко пъти и тогава собственикът на кучето поканил Олена на среща. Отне им много време да се познаят; Олена се страхуваше да не бъде отново разочарована от мъжете.
Но това беше съвсем различен случай. Шест месеца по-късно те се оженили, а червенокосият син на Олена скоро щял да има още едно братче.
