Преди 17 години майка ни реши да отиде да работи в Италия. Тя замина и завинаги забрави за нас. Баба ми се грижеше за нас. В резултат на това ние наследихме нейния апартамент. Днес майка ми е на 58 години. В Италия тя бързо си намери съпруг и започна да живее за себе си. Между другото, от 17 години не ни е изпратила нито цент.
Но сега изведнъж се сети за нас! Защо се сети за нас? Истината е, че мама се е надявала на следващото нещо: да заживее с богат италианец и след това да поеме цялата му собственост.
Затова не мислеше за бъдещето си. Тя харчеше всички пари, до които можеше да се добере. Но накрая я очаквала неприятна изненада. Когато съпругът ѝ починал, се оказало, че е оставил цялото си имущество на роднините си. Мама се прибрала у дома с нищо. Междувременно със сестра ми мислехме какво да правим с апартамента на баба ни.
И двете бяхме все още неомъжени, затова решихме да имаме три деца и да купим по един апартамент. И да разделим помежду си парите, които ни бяха останали. Но мама се намеси в плановете ни. Тя дойде и каза, че има дял от този апартамент. Заплаши, че ще напусне, като каза, че тя е нейна дъщеря, а ние сме само внуци!
Показахме всички документи на майка ни и тя най-вероятно разбра, че дори по съдебен път няма да получи нищо. Тогава мама предложи втори вариант: аз и сестра ми да допринесем и да ѝ купим апартамент. Виждате ли, ние трябва да изпълним дълга си към баща ни, а и тя не е виновна, че съпругът ѝ я е оставил с две деца.
Засега не правим нищо. Мама живее с нас трите. Каза, че ще отблъсне всички потенциални купувачи, докато не й купим поне един апартамент. Така че какво трябва да правим сега? Не можем да я изхвърлим на улицата. И как ще купим апартамент, ако не можем да получим парите, докато не продадем апартамента на баба? Накратко, ситуацията е много трудна.
