Игор копнееше за Маша, а Маша не откъсваше очи от Сергей. Игор, който беше демобилизиран преди година, работеше като тракторист в МТС. Маша беше продавачка в един селски магазин.
А Сергей работеше като шофьор-разносвач, като доставяше стоки за селския магазин и живееше в града. За Игор Маша беше първата красавица в квартала. Тя имаше необичайна фигура, дълга кафява плитка и сини очи. Шофьорът на трактора правеше всичко възможно, за да привлече вниманието ѝ: подаряваше ѝ рози (набрани от храстите на майка ѝ), помагаше ѝ да подрежда кашоните със стока и вършеше мъжка работа в къщата. Маша беше единствената, която му благодари от все сърце, но не му даде надежда за повече.
Но Игор не се отказал и продължил “обсадата на непревземаемата крепост”. Но наскоро Маша започна да поздравява Игор. Той се зарадва безкрайно. И тъй като не искаше да губи нито минута, той я покани в ПАГС. Момичето се съгласи. Започнаха да живеят в една празна къща, която някога е принадлежала на бабата на Игор.
Маша премества там всичките си домакински принадлежности и започва да живее там. Седем месеца по-късно Маша ражда момченце със силна воля. “Защо седем месеца?” – попита Ихор. “Беше недоносено”, отговори Маша на любопитството му. “Да, недоносено и четири килограма!” – каза майката на Игор.
Момчето е с червена коса! Носи обеца на спедитор”. “Мамо, миглите са такива, че могат да направят нещо нередно”, изкриви думите на майка си Игор. И никога повече не повдигайте въпроса! Изминаха две години. Появи се Сергей, размаха пръст на Маха и тя се затича след него.
Събра нещата си и взе сина си със себе си. Игор не можеше да направи нищо, за да я спре. Разводът беше оформен чрез службата по вписванията, тъй като двойката нямаше оплаквания един срещу друг. Но сега Игор трябва да плаща за чужд син. Това обаче изобщо не притеснява тракториста. Измъчва го единствено копнежът по любимата му Машенка.
