Аз съм на 40 години, а сестра ми е с две години по-малка. И двете сме омъжени и живеем отделно. Имаме майка, която е на 65 години. Сега тя е в Италия, работи сама и помага малко. Имаме и баба, майката на майка ми. Тя е на над 80 години. Със сестра ми се редувахме да я посещаваме, да й носим храна и да й помагаме в къщата.
Но по-рано това лято баба ми се разболя сериозно и легна на легло и сега се наложи или да я посещаваме по-често, или да я водим до града.
Сестра ми живее със съпруга си и двете си деца в апартамент с две спални, а ние със съпруга ми и сина ми – в апартамент с три спални. Затова решихме да вземем баба ми да живее при нас. Освен това нашият квартал е в покрайнините, където има много паркове, и това е чудесно място за разходка на баба.
Тогава решихме да продадем къщата на баба и да разделим парите със сестра ми, но аз щях да получа лъвския пай. Сестра ми хареса идеята, тъй като планираше много голяма покупка и се нуждаеше от парите възможно най-скоро.
Както и да е, със съпруга ми дойдохме да изведем баба ми. Тя си събираше нещата, но странно, всичко се побираше в един куфар. Докато опаковаше, тя ми разказваше историята на тази или онази вещ и ме караше да й обещая, че никога няма да я изхвърля. Гледах всичко това и едва сдържах сълзите си.
Беше очевидно колко трудно е било за баба ми да напусне дома си. Когато се върнахме в града и настанихме баба в стаята ѝ, извиках съпруга ми в кухнята за сериозен разговор.
Започнах да го убеждавам да отложим покупката на колата, да дадем на сестра ми парите, които бяхме спестили за целта, и засега да не продаваме къщата на баба ми. Според мен баба ми нямаше да преживее такава загуба. Изненадващо, съпругът ми веднага се съгласи.
Тя каза, че новата кола може да почака, но че ще имаме прекрасно място, където да ходим през горещите летни дни. Когато казах на баба, че сме решили да не продаваме къщата, тя не можеше да повярва на щастието си и дълго ме прегръщаше. А когато майка ми разбра какво сме открили, ме похвали и каза, че след няколко месеца ще ни изпрати пари, за да си купим нова кола, за да можем да закараме баба ми удобно до родното ѝ село.
