Вече съм на 31 години. Когато бях на 23 години, се омъжих. През годините на брака със съпруга ми имахме две деца – син и дъщеря. И сега, след 8 години брак, изведнъж започнах да осъзнавам, че децата не ми носят щастие. Изглежда, че имаме всичко за пълно щастие: силно и приятелско семейство, собствен дом, нова кола. Но аз не искам повече да отглеждам деца. Нито пък искам да правя нещо за тях през цялото време. Освен това започнах да мразя съпруга си.
В края на краищата той беше този, който ме направи домакиня. Преди няколко години ми хрумна страхотна идея за бизнес. Но съпругът ми я взе, отвори бизнес и той тръгна от сила към сила.
А сега аз съм принудена да си стоя вкъщи, да правя това, което трябва, да разглезвам съпруга и децата си и да забравям за почивката и радостта от живота. Съпругът ми не ми дава никакви пари, купува само това, което смята за необходимо. Казва, че прави всичко за благополучието на семейството. Що се отнася до къщата, всичко е на моите плещи.
Готвя и чистя от сутрин до вечер. В резултат на това почти нямам приятели, защото не мога да намеря свободна вечер, за да се срещна с тях. В резултат на това самочувствието ми се понижи, спрях да се грижа за себе си и вече не харесвам начина, по който изглеждам.
Вече не мога да се усмихвам на децата си, защото съм уморена да се усмихвам заради болестта си. Съпругът ми и неговите роднини започнаха да разбират, че се отдалечавам от семейството си.
Всеки от тях смята, че е негов дълг да ме упреква, че съм лоша съпруга и майка. Какво трябва да направя сега? Как мога да възвърна желанието си да се радвам на живота и да обичам отново децата и съпруга си? Несигурността на съпруга ми не познава граници.
Не мога да отида на театър, на изложба, защото съпругът ми смята, че там мога да срещна някого, да се влюбя в него и да напусна семейството. Нямам представа как да живея живота си…
