Сега съм на 30 години и съм изостанало бебе. Майка ми ме е родила на 37-годишна възраст. Сега тя е на 67 години. Никога не съм срещала баща си, но от историите, които ми разказваше майка ми, разбрах, че тя много е обичала този мъж. С времето научих, че майка ми е била съжителка на баща ми и че той е имал семейство.
Майка ми решила да не разваля брака на баща ми, но ме родила. Като цяло майка ми е много спокоен човек. Тя е видяла много в живота си, но е почти невъзможно да я разбереш.
Въпреки това винаги съм чувствала, че майка ми ме обича и се опитва да ми даде най-доброто от себе си. Живяла съм скромен живот. Мама е работила, но не е получавала много. Израснах, отидох в университет и останах в града. Сега я посещавам само по празници. Сега имам проблем. Майка ми е стара и единственото нещо, което обича да прави, е да работи в градината. Омъжена съм от пет години и имам две деца. Напоследък майка ми се обажда много често и се оплаква от здравето си.
И също така я моля да се преместим в нейното село – като семейство. Когато я каня да се върне в града, тя категорично отказва. Казва, че е свикнала със селския живот, с тишината, и че в големия, шумен град ще е по-зле.
И според нея не сме ли свикнали с градския живот? Да предположим, че отидем на село. И какво тогава? Там няма работа за мъже. А къде ще играят децата? Те са на години от училище. А кой ще ги учи? Какво ще научат в селското училище? От друга страна, мама има нужда от помощ.
На нейната възраст е по-добре да не се шегуваме със здравето ѝ. А самотата със сигурност я притеснява. Освен това съм много благодарен на майка ми, че ме е родила и е пожертвала младостта си за мен. Но не мога да променя начина си на живот заради него! И не само аз: може би бих могла да се примиря с него, но имам съпруг и деца! Най-вероятно ще му предложа да се върнем в града. Ако не е съгласна, нека си живее в селото, а ние ще се опитаме да я посещаваме по-често.
