Тамара, която навършва 50 години, решава да отпразнува рождения си ден, като изпълни мечтата на живота си: вместо традиционното празненство в кафене, тя заминава на екскурзия до Италия с близката си приятелка Лера.
Дъщеря ѝ Олеся се изненада и малко не одобри идеята, чувствайки се лишена от нея. Но майка ѝ обяснява избора си, като се позовава на емоционалната подкрепа, която Лера ѝ е оказала след смъртта на съпруга ѝ и редките посещения на дъщеря ѝ. Но Олесия, чувствайки се пренебрегната, критикува майка си, че не ѝ помага финансово и предпочита семейна приятелка. Тамара обаче отстоява правото си да живее за себе си, спестявайки достатъчно пари, за да пътува.
Олеся изрази още по-силно разочарованието си, като смяташе, че майка ѝ е трябвало да я подкрепя финансово, особено като се имат предвид проблемите на съпруга ѝ Иван в работата. Тамара неколкократно си спомни за подслушан разговор, в който Олеся и Иван я злепоставят, което затвърди решението ѝ да постави щастието си на първо място.
Тя разказала на Леора за чутото и Леора я посъветвала да се наслади на добре платената си почивка. Пътуването е много успешно, но Тамара се чувства много тъжна, когато дъщеря ѝ не ѝ пожелава честит рожден ден. Когато се върнала вкъщи, тя поканила Олеся да ѝ гостува с подаръци, но тя хладнокръвно отказала.
Месец по-късно Олеся идва при Тамара разплакана, казва ѝ, че Иван скоро ще я напусне, и предлага да продаде апартамента на Тамара, за да финансира новия бизнес на съпруга си и евентуално да го подкрепи. Тамара категорично отказва, тъй като вече ценяла независимостта си и спомените си за апартамента. Тази конфронтация довежда до обтегнати отношения. Тамара приема, че ще трябва да посрещне старостта без дъщеря си и внуците си.
След 5 години отношенията ѝ с Олеся се подобриха, макар че им липсваше същата топлота. Във всеки случай решението на Тамара да постави щастието си над всичко останало се оказва мъдро, тъй като тя все още се справя със семейните проблеми на Олеся и нестабилната работа на Иван.
