След като завърши училище, синът ни Мирослав замина за Киев, за да постъпи в университет, и остана там. Той, съпругата му Зина и синът им живеят в малко градче близо до столицата, а ние със съпруга ми – в село в друга област. Разбира се, не се виждаме често със семейството на сина ни. Посетих ги, когато се роди внукът ни, и втори път, когато снаха ми ми помогна да се консултирам с различни специалисти в столицата, и това беше всичко.
Като цяло със съпруга ми не сме почитатели на градския шум, не сме свикнали с всичко това, по-добре ни е на село. Децата идват при нас буквално два пъти годишно, обикновено за някакви семейни празници. Това е начинът, по който живеем. Миналата седмица снаха ми Зина навърши 35 години и бяхме предварително поканени да празнуваме.
Със съпруга ми решихме да отидем, обменихме пари за долари в центъра на района, защото Мирослав каза, че е по-добре да се дават пликове. Празнувахме в един ресторант, там имаше двайсетина души, почти всички, с изключение на ухажорите, бяхме чужденци. Подаръците се даваха по странен начин: на отделна маса имаше кутия за “пликове” и тези, които даваха подаръци, различни от пари, ги слагаха на масата.
Но не това развали празника за мен и съпруга ми, а фактът, че в деня на годишнината нямаше какво да ядем в дома на булката ми. Знаете ли, ние сме обикновени хора, свикнали сме с обикновена храна, а на партито нямаше нито пържени картофи, нито обикновени салати. Вместо това имаше суши, някакви салати от водорасли и морски дарове, рукола рукола и т.н., мидена яхния и други глупости.
Дори не сервираха торта за десерт, всички имаха кафе с малко чийзкейк, а ние си поръчахме чай. Напитките бяха нещо като фраголино и коктейли, нямаше обикновено вино или бяло вино. Накратко, знаете какво имам предвид. И така, в края на партито, когато младите хора танцуваха, а старите хора се поразходиха на чист въздух, ние тихо и с чиста съвест извадихме плика с 200 долара от кутията за подаръци. Не знам дали Зина е забелязала.
Но на мен ми беше все едно, не бяхме пътували далеч, за да гладуваме. И тези пари сме ги спестили с толкова усилия, и плевнята трябва да поправим, и тракторът с ходово колело е счупен, ще трябва да купим нов напролет… Накратко, всяко пени е полезно, така че нека бъде. Каквито са празниците, такъв е и подаръкът от нас, мисля си аз.
