Имам приятелка, Анна, с която се запознах, когато бях в университета. Започнахме да си говорим по време на приемните изпити и поддържахме връзка през четирите години. Винаги ѝ помагах с домашните, давах ѝ бележки и дори ѝ давах есета. Аня стана моя по-голяма сестра и аз наистина ценях приятелството ни.
Моето възпитание и личностни качества означават, че някой, на когото помагам и с когото се сприятелявам, е много важен и ценен за мен. Вярвах, че с Аня се ценим и уважаваме еднакво. Затова дори след университета продължихме да общуваме отблизо. Ако трябваше да взема нещо от пощата, се нареждах на опашка за нея.
Ако трябваше да се срещне с роднините си на гарата, бързах да ѝ помогна на собствени разноски. Ако се налагаше да закара колата на сервиз, аз вземах ключовете и я карах. Аня често ходеше на почивка и пътуванията бяха важна част от живота ѝ. Затова винаги оставах в дома ѝ, поливах цветята и хранех котките.
И този път се случи така, че не се чувствах добре на работа. Помислих си, че няма страшно, ще се прибера вкъщи. Вечерта се почувствах много слаба, а през нощта температурата ми се повиши до 40 градуса. Дори се обадих на бърза помощ. Едва успях да отворя вратата за лекарите, защото ми беше трудно да се разхождам из къщата. Температурата ми спадна и ми предписаха дълъг списък с лекарства.
Вкъщи нямах такива хапчета, затова реших да помоля Ани да отиде до аптеката. Но тя каза, че е заета и няма време. Освен това, ако аз съм болна, ще разболея и нея, а тя скоро ще излезе в отпуск. Не очаквах такъв отговор от моята приятелка. Помолих един колега от работата да ми помогне. Въпреки че беше непозната за мен, колежката ми веднага донесе всичко и дори купи от нея плодове и мед.
Два дни по-късно Аня ми се обади отново, но не за да ме пита за здравето ми. Искаше да ми донесе цветя и котките си, защото щяла да си тръгва. Отговорих ѝ по същия начин, по който тя ми беше отговорила преди два дни, като ѝ казах, че нямам време, но дори и да имам, не искам повече да ѝ помагам. Така спряхме да общуваме след 8 години “приятелство”.
