Малката Настя стоеше в коридора и плачеше бавно, докато родителите ѝ спореха. Не виждаш ли, че възрастните са заети, иди някъде – изкрещя баща ѝ и избута дъщеря си навън. На двора едно момиче на име Таня говореше с Настя. Тя беше малко по-голяма, вече беше в трети клас. – “Родителите ти се развеждат, така казват възрастните дами във фоайето.
– Какво означава това? Ще живееш с майка си, а баща ти ще те взима през уикендите и ще ти дава шоколадови бонбони. Настя не можеше да повярва наистина, защото баща ѝ можеше да крещи на дъщеря си. – “Тя е просто една глупава младост, една глупава природа” – често казваше баща ѝ за Настя. Момичето не разбираше какво означава това. Но със сигурност знаеше, че неразположението е нещо лошо.
Таня разказваше, че е получавала двойки по диктовка заради “номите” си и родителите ѝ се карали за това. Но по някаква причина баща ѝ смяташе Настя за нома и момичето не можеше да разбере. Минало време и родителите се развели. Майка ѝ дълго плакала и момичето не можело да разбере защо.
В края на краищата баща ѝ вече не беше близо до нея и следователно никой нямаше да я задържи като майка. Когато Настя станала студентка, баща ѝ отново се появил в живота ѝ. Той бил тежко болен и се нуждаел от помощ. Настя беше единственият човек, към когото можеше да се обърне. Въпреки че не общуваше с дъщеря си, тя дойде само на церемонията по дипломирането след училище и това беше всичко. Но Настя веднага реши да помогне.
Тя остана до него и помагаше на сестрите. Прочете новините на глас, за да разсее баща си. Разказа му, че след развода с майка си се е омъжила повторно. Но и с втората му съпруга не се получило, нямали деца и се развели. Вечерта бащата се обадил на Настя: “Съжалявам, дъще, за всичко.
И за думите, които ти казах, когато беше дете… Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало. На сутринта лекарите ни съобщиха, че бащата на Настя е избран за кмет. Мама и Настя стояха над гроба. Настя плачеше непрестанно, а майка ѝ гледаше надгробната плоча с каменно лице. – “Както в любовта не е имало щастие, така и сега няма скръб”, каза майка ѝ и си тръгна.
