Омъжена съм за съпруга си от две години. След сватбата решихме да започнем да пътуваме заедно, да посещаваме интересни страни и да виждаме много необичайни неща. Наехме апартамент и тръгнахме на път. След няколко месеца пътуване се върнахме у дома и започнахме семейния си живот.
Той не беше скучен, просто стана по-спокоен. Все още пътувахме някъде наблизо – през уикендите. Мислех си колко съм щастлива, че имам съпруг, че имаме еднакъв поглед върху живота, че харесваме едни и същи неща. Чудесно е да намериш човек, който е близък по дух. Едно нещо ме притесняваше. Когато повдигнех темата за апартамента ми и интернет, съпругът ми започваше да се шегува и сменяше темата.
Започнах да правя по-чести намеци и това започна да го дразни, той се дразнеше. Тогава го попитах директно: – “Ами ако имаме бебе? Какво ще стане, ако до края на живота си живеем в апартамент под наем?” – “Не, не. -След като имаме бебе, тогава ще разберем какво да правим. -Не, не мога да имам бебе без въздушна възглавница.
-Да, можеш! Какво имаш предвид? Какво имаш предвид? Скриваш ли факта, че имаме апартамент? Разбира се, че имаме, на теория. Майка ти има апартамент с три спални и живее сама. Нека свекърва ти продаде апартамента си, тя ще може да си вземе такъв за себе си, а ние ще купим всеки апартамент за остатъка от парите.
“Много добре си мислил, но не си помислил за нито един детайл. Защо си мислиш, че ще се съглася с тази идея, а още по-малко, че мама ще се съгласи да продаде апартамента си? Ти си луд: колко егоистично, това е апартаментът на майка ми и тя няма да го продаде! Как смееш да настояваш!
Имах най-доброто мнение за теб, а ти реши да живееш така. След този разговор сериозно се замислих дали съм избрала правилния мъж… Как е възможно да не виждам, че съпругът ми е егоист и не е готов за семейство и дете? Какво трябваше да направя сега? Мога ли да го убедя да изтегли ипотечен кредит и да го накарам да разбере, че предложението му не е мъжка постъпка?
