От детството си помня дядо ми, който обичаше да пие и под негово влияние многократно вдигаше ръка на баба ми. След като баба ми почина, той се върна при майка ми, а когато дойде моят ред, майка ми събра нещата ни и заминахме за друг град. Оттогава се страхувам от тези хора. Те никога не ме използват, дори по празниците. А на 17-годишна възраст реших и си обещах, че ще се омъжа само за мъж, който не пие. Преди две години се запознах с Алексей. Той веднага ми хареса. От пръв поглед Леса ми се стори много разумен, интелигентен и отговорен човек.
Той се грижеше толкова добре за мен, че нямах друг избор, освен да приема предложението му. През тези две години придобих стопроцентово доверие към Леса. В началото на връзката ни той призна, че пие по празниците, но дори и там спазва правилото за едно питие. Приех това, защото всичко останало в него ми харесваше. Два дни преди сватбата ни дойдоха на гости наши роднини от друг район.
Наехме за тях апартамент, но първо трябваше да им организираме прием. Приготвихме всякакви вкусотии. Масата беше препълнена с храна; исках да направя добро първо впечатление, защото преди това с роднините на съпруга ми бяхме говорили само по телефона – те живееха твърде далеч, за да мога да отида и да се срещна с тях.
Един мъж (честно казано, няма да ви кажа кой беше съпругът ми) погледна към масата и веднага протестира: “Свекърво, защо масата е празна? Това ли е начинът, по който посрещате гостите? Не изглежда искрено, не прилича на семейство. Докато гледах объркано всички вкусотии на масата, съпругът ми извади от чантата си бутилка домашен силен алкохол: “В нашето семейство не сядаме на масата без него”, каза той, седна щастливо и покани всички останали на масата.
Уверих се, че има много закуски и че няма да се напият, но направих голяма грешка. В рамките на два часа половината от гостите бяха заспали на масата, а другата половина все още бяха навън. Страхувах се да бъда в една стая с тях и изобщо в един апартамент, затова опаковах една малка чанта и отидох в апартамента, който бях наела за тях. Най-обидното за мен беше, че годеникът ми пиеше с роднините си. В края на краищата той се беше заклел, че не обича този вид работа… На следващия ден, трезвен, но изглеждащ и миришещ ужасно, Алексей се появи на прага на този апартамент.
Той коленичи пред мен, помоли ме да му простя и се закле, че никога повече няма да го направи. Признавам, че вече бях решила да скъсам с Леша преди дългоочакваната ни сватба, но го обичам страшно много и, разбира се, му простих. Има едно нещо в него: със семейството си се превръща в друг човек. Става непоносим, ужасен. Не искам да му казвам това директно, за да не общува с тези роднини, но в същото време разбирам, че те са единствените, които правят това с Леша. Страхувам се, че празничните партита с роднините ще се превърнат в обикновени партита, а след това няма да има роднини.
