Един мъж имал дъщеря. Тя пораснала красива, но не искала да прави нищо. Един мъж я погледнал, помислил, че е красива, дошъл със сина си и я помолил да се омъжи за него. Родителите дали голяма част от зестрата и се притеснявали как ще живее детето им на новото място, защото тя не обичала да прави нищо и не знаела как да прави нищо. В продължение на няколко дни те не казали нищо на булката
. На четвъртия ден я поканили на вечеря. Влезли в къщата и бащата на мъжа ѝ попитал: “Кой какво направи? Всички казаха какво са направили, само една булка мълчеше”. – А ти, дете мое, какво си направила?
– Аз се канех да си легна.” – Ами който е свършил работата, седна на масата – казал стопанинът, – а ти, дете мое, си лягай. На следващия ден снаха ми отиде да донесе вода. Свекърва ѝ я поканила на вечеря. Свекървата отново я пита кой какво е свършил. Жената казва: “О, снаха ми донесе вода.” “Тогава й дайте малко вода в кувша. Те обядвали и се връщали на работа.
Беше третият ден. Свекървата отишла да издои кравата и невестата я последвала. Свекърът влязъл в къщата: “Кой какво направи?” – попитал той. “О, снаха ми доеше кравата”, казала свекървата. “Тогава й дайте да изпие една кана мляко.” Снахата видяла, че трябва да направи нещо повече. Тя попитала свекърва си какво да направи. В къщата има много задължения: готвене и чистене. На четвъртия ден свекървата отново казва: “Който е работил, нека седне да яде.
Снаха ми също седна да яде, защото си беше заслужила обяда. Бащата отишъл в къщата на свако, за да провери какво става с дъщеря му. Пристигнал и намерил дъщеря си да работи в двора. Той седнал и се изненадал, а тя тихо му казала: “Вземи един нож, татко, и нарежи лука, защото тук има хора, които няма да ти дадат да ядеш, ако не работиш. Ако не работиш, няма да ядеш. Нали?
