Анна беше на 17 години и се подготвяше за изпитите си в училище. Заминаваше от малкия си град за Санкт Петербург. Ходеше на уроци при учител, но също така учеше и вкъщи. Бащата на Анна ѝ купува апартамент в центъра на Санкт Петербург, за да я мотивира да се справи добре с изпитите. Анна издържа успешно изпитите си и започва обучението си през септември. Минава една година и тя успява да се адаптира към климатичните условия в града, намира нови приятели и е щастлива. Тя се сприятели с Валера, Алла и Витя. Аня не искаше да се прибере у дома за празниците, затова остана в Санкт Петербург.
Алла живееше с нея. Апартаментът на Аня беше голям и просторен. Алла не искаше да живее в едностаен апартамент, а и наемът беше скъп. Аня решила да не оставя приятелката си в беда и я поканила да живее при нея. Валера и Витя бяха добри приятели, но не и до момента, в който Аня се появи в живота им. И двамата се влюбиха в нея. Момчетата се грижеха за Анна, но тя реши да даде сърцето си на Валера. Той беше мил, красив, привлекателен и, най-важното, умееше да я разсмива. Виталий, от друга страна, беше студен и отчужден.
Виталий взе това решение с достойнство и се оттегли. Валера и Виталий не си говореха както преди. Валера прекарваше цялото си свободно време с Аня. Отношенията между Ани и Ала се влошиха малко. Изглежда, че момичето отдавна харесваше Валера, но той предпочиташе Аня. Пет месеца по-късно Виталий и Валера постъпват в армията. Аня чакаше любимия си. Веднага щом Валера се върна от армията, той предложи на Аня и тя веднага прие.
След края на летния сезон те се женят. Всичко между тях било наред и Аня очаквала дете. Минаха повече от 5 години. Те отгледаха красива дъщеря, Валера работеше усилено, искаше дъщерите му да имат най-доброто. Виталий помогна на приятеля си и заедно отвориха автомивка. Един ден това съсипва целия им живот. Валера трябвало да отиде на работа в съседния град. Колата му се развалила и той не можел да спира. Той се блъснал в друга кола и загинал на място. Анна не можеше да си намери място, където да отседне.
Тя не искаше да живее, само дъщеря ѝ я държеше жива. Виталий ги посещаваше всеки ден и им помагаше с каквото можеше. Приготвял храна, водел дъщеря си Аня на детска градина и се опитвал да замести починалия си приятел. Това продължило две години. Аня се възстановила и била невероятно благодарна на Виталий за помощта му. Виталий намира смелост да предложи брак на Аня. Той я покани в скъп ресторант, поръча цигулар и създаде красива, романтична атмосфера. Но Анна отказала, не можела да предаде съпруга си. Тя все още го обичаше и не можеше да го забрави.
Виталий се ядосал, започнал да размахва ръце и да говори с несвързан, неразбираем глас. Аня се опита да го успокои, но той я отблъсна и изкрещя: “Аз му счупих спирачките! Направих всичко възможно, за да я задържа на пътя. А той е звяр, дори починалият ме дразни”. Виталий осъзна, че е казал твърде много, и се опита да си тръгне, но полицията го чакаше на входа. Един от служителите успя да им се обади. Хана живееше сама с дъщеря си и не пускаше никой друг да влезе. Тя дълго време не можеше да се възстанови след случилото се.
