Нина не обичаше съпруга си. Когато го гледаше, си мислеше: “Когато децата си отидат, те ще се оженят отново, а аз ще се разведа с него.” Но сега, гледайки Николай, тя си мисли, че няма нужда. Той не пиеше, не вдигаше ръка към нея и може би един от единствените му недостатъци беше, че пушеше, но Нина свикна с това, научи го да пуши на балкона.
По този начин къщата не миришеше лошо. Нито пък го хващаше да ѝ изневерява. Но Нина, като всяка жена, искаше любов, а Николай просто се отнасяше към нея като към удобна жена: винаги я хранеше, почистваше след себе си, децата бяха в добри ръце, добре възпитани, къщата беше почистена и така нататък. Беше доволен от всичко, защото животът му беше успешен, имаше такава красива домакиня. Само Нина не беше доволна и си се представяше само с него. Изпитваше тъга и си мислеше, че да бъде сама е по-добре, отколкото да живее под един покрив с човек, когото не обича. И вече си представяше целия си живот без Микола:
как ще излиза с приятелите си, ще ходи на театър, ще ходи на срещи вкъщи и ще сади цветя на балкона, както винаги си е мечтала. Винаги е искала да прави питки вкъщи, да мирише на питки, а не на дим, чиято миризма проникваше на балкона. И щеше да изхвърли стола на Микола, от който не можеше да се отърве.
Накратко, имаха много недоразумения, разбира се, семейни недоразумения. А Николай винаги имаше къде да отиде. След смъртта на майка си той наследи апартамент в другия край на града и оттук беше по-близо до работата си. Отдавна е пенсионер, но не иска да се откаже от работата си, казва, че не може да живее без нея. Но Н.
С тях остава само синът им, който заминава за Москва, за да прави кариера. Затова, когато видяла, че синът ѝ си е тръгнал, набързо се върнала вкъщи и започнала да чисти набързо. Видяла тениската на сина си на пода, навела се да я вземе и паднала, но не можела да се изправи, нямала сили да извика помощ. Жената много смътно си спомня как се е озовала в болницата.
Останала там няколко дни, но постепенно се подобрила постепенно, но не можела да говори, а ръцете и краката ѝ не я чували, самостоятелността ѝ напускала тялото. Николай започнал да храни съпругата си с лъжица, да я разресва и да сменя дрехите ѝ. Той почти винаги бил в болницата и се грижел за съпругата си. Вечер понякога четеше книги, между другото любимите му книги, и Нина се изненада, че той знае любимите ѝ книги. Изписаха я само след месец и съпругът ѝ я върна у дома на ръце.
Във всекидневната имаше цветя, къщата беше чиста, а когато Нина погледна на една страна, видя, че фотьойлът го няма. Съпругът ѝ забелязал, че Нина гледа към фотьойла, и накратко ѝ обяснил, че го е изхвърлила, “пречи”. Коля напусна работа, погрижи се за жена си, приятелките ѝ дойдоха на гости, обслужи ги, а след това отиде в стаята, за да даде възможност на жените да проведат тайна среща. Всичко вървяло по-добре, но един ден Микола видял жена си да плаче.
Веднага започнал да ѝ задава въпроси, уверявал я, че лекарят ѝ е обещал, че всичко ще бъде наред, че тя ще се възстанови, че най-доброто тепърва предстои, а после казал най-важните думи: “Обичах те и до края на живота си ще обичам само теб.” Нина също се разплака
