Анна Ивановна се върна от работа. Отишла в стаята на сина си, за да го посрещне, а там имало гости. Едно малко момиченце седеше с Никита и гледаха филм. Предпочитам домашно приготвена храна, хладилникът е пълен. – Никакво пълнено зеле, мамо. Никита бързо изведе гостенката си и влезе в кухнята, където майка му и баща му вече го чакаха. “Никита, нищо не си ни казал. -Мамо, татко, това е Алиса.
Това е моята приятелка. Ние сме заедно от четири месеца. Смятаме, че трябва да се оженим по-скоро рано, отколкото късно, но времето изтича, а ние вече сме решили. Какво мислиш, татко? Това “какво мислиш, татко” не беше казано за одобрение. Никита го казваше, когато му трябваха пари. Въпреки че вече сам беше изкарал парите, той ги харчеше само за собствените си нужди. А когато трябваше да похарчи много пари, Никита веднага си спомняше тази вълшебна фраза.
-Защо бързате толкова? Може би трябва да изчакате още една година, докато се опознаете по-добре – започна Анна Ивановна. Да, прав си. Но няма значение. Ще си имате внуче и всички ще се възползват от него. Месец по-късно те се ожениха.
Майката на Алиса се оказала жена с много дела. Тя продължаваше да утроява личния си живот и не обръщаше внимание на живота на дъщеря си. Алиса и Никита започнали да живеят с родителите на младоженеца. На Алиса се ражда син на име Юра. Бабата и дядото се радвали на внука си, който много приличал на Никита. Майката на Алиса дори не дошла в родилното отделение. След раждането Алиса много спеше. Тя се събуждаше само
Анна Ивановна прекара целия ден с Юра. Люлееше го, за да заспи, миеше бутилките му, разхождаше го, къпеше го, играеше си с него. Съпругът ѝ започна да разбира, че Анна Ивановна не може да се справи сама с къщата и бебето, и каза на Елиза: “Ти си младо момиче. Поне понякога помагай на свекърва си, на нея й е трудно”. След тази забележка Алиса разказа всичко на Никита. Тя почти не излизаше от стаята си. Тя просто спи и остава там.
Иска ми се да можеше да помогне поне малко на майка си! Тя е родила Юрка, нека прави каквото си иска – отвърна Никита. И аз няма да позволя на никого да я язди и да се възползва от нейната доброта. Така че, сине, наеми си отделен апартамент. И ето как решиха проблема. По-късно Алиса щеше да тича при Анна Ивановна за съвет относно грижите за детето.
