Трудно ми е да бъда толкова несъвършена съпруга, когато майка ми, баба ми и сестра ми са перфектни домакини. Баба ми възпитаваше майка ми с философията, че жената трябва да може да прави всичко. Къщата е чиста, храната е прясна, ризите на мъжа са изгладени, а домашните на децата са готови. И най-важното, съпругата трябва да допринася за семейния бюджет, т.е. освен това трябва да е точна в работата си. Майка ми възпита мен и сестра ми със същото отношение. Тя се омъжи преди мен и има абсолютно същото отношение, прави всичко като майка си.
Дори е учила за учителка. Мама е супер домакиня. Татко все още не знае какво има и къде се намира. Мама правеше всичко сама, дори проверяваше тетрадките до полунощ. Но аз не обвинявам татко. Той имаше тежка работа, прибираше се късно и много уморен. Изкарваше добри пари и подари на мен и сестра ми апартамент. Но въпреки всичко майка ми също работеше. И някак си успяваше да накара всичко да работи.
След като се омъжих, дълго време се опитвах да се държа по същия начин. Скоро ми се роди син и имах много неща за вършене. Съпругът ми живееше с родителите си и беше свикнал жената да върши всичко в къщата. Свекърва ми го предпазваше от “женската работа”, както тя я наричаше. Аз отговарях за почти всичко в къщата. Родих втория си син. Имах трудна бременност и раждане и вместо съпругът ми да ми помага, да ми бъде опора, той ми се подиграваше, че не съм сготвила подходяща вечеря, че не съм си изперела ризата навреме. Продължавах да се опитвам, исках да му угодя.
Търпението ми и желанието ми да бъда перфектна изчезнаха, когато седемгодишният ми син отказа да почисти играчките си:< < Бабська це справа, ти зробиш>>. След тези думи полудях. Съпругът ми имаше късмет, че това се случи няколко часа преди пристигането му. Успокоих се, събрах мислите си и поговорих с него. Исках да му кажа, че имам нужда от неговата подкрепа и помощ. Просто имах нужда той да не разхвърля нещата ми, да не чисти, да не ходи по магазините, да не седи с децата един час, за да мога да си взема душ като човек. Децата гледат на него.
“Той не слушаше: най-добрата защита е нападението, както се казва.” “За какво ти е времето? Да си остана вкъщи с децата? Да готвя? Чистене? И кой трябва да се занимава с това? Аз работя, ти си оставаш вкъщи, по силата на указ. Искаш от мен да върша женски неща? Какво ще правиш ти? И накрая той каза, че може да се справи без мен, но аз ще бъда загубена без него. Реших да му дам урок. Спрях да готвя, да гладя и да чистя след него. Преди бях медитатор. Реших да се върна на тази работа, но нямаше на кого да оставя децата си. Майка ми, сестра ми, баба ми и свекърва ми подкрепяха съпруга ми”.
– Трябва да сте последователни навсякъде. Как успяхме да се справим в този ден и век? Правиш глупости. Те не ми помагаха с децата. Но аз намерих някой, който да ги остави. Моята приятелка ми помогна. Отидох на работа. Живеем така от два месеца. Знам, че това може да доведе до развод. Но ако бях оставила нещата по старому, щеше да ми се наложи да търпя унижението от съпруга си и децата ми да следват баща си. Вече съм превъзпитала най-големия си син и възпитавам най-малкия си син така, че той дори не смее да говори за “женски работи”.
