Иван, вдовец, постоянно посещава дъщеря си Линда, като ѝ носи подаръци и пари. Иван живеел сам в селото със значителна пенсия, която спестявал главно за Линда. Тъй като майка ѝ била починала, Иван смятал, че е негов дълг да се грижи за дъщеря си, дори ако тя не се нуждае от финансовата му подкрепа, дори когато се оженил за Петър.
Петро беше надежден зет, който инвестираше разумно в общата им собственост – къща, кола и успешен магазин за хранителни стоки в селото.
Топлотата на семейството им винаги е привличала Иван, но когато последния път Ярослава, майката на Петро, дойде от Испания, Иван усети промяна в себе си. Жената беше с десетилетие по-млада от него и той чувстваше, че тя е над възможностите му.
Тя беше дама от висшето общество, която от 20 години живееше в чужбина, и Иван чувстваше, че не може да се сравнява с мъжете, които можеше да срещне.
По време на семейна вечеря в присъствието на Ярославия Иван намира смелост да признае чувствата си, като наивно и срамежливо предлага да прекарат остатъка от живота си заедно. Опитвайки се да не го обиди, Ярослава го помоли за време да помисли. Два дни по-късно Иван с изненада открива Ярослава на вратата си.
С игрива усмивка тя го попита дали иска да ѝ покаже квартала, намеквайки за съвместното им бъдеще. Въпреки възрастта и различията, сърцето умее да свързва душите!
