Диана винаги се е дразнела от просяците по улиците. Тя не можеше да разбере защо не работят, за да не им се налага да просят. Днес имаше лош ден. Закъсняла за автобуса, после закъсняла за работа и шефът ѝ се скарал. А тези просяци винаги са в краката ѝ и я молят за пари. Тя се прибрала вкъщи и решила да си почине.
Пуснала си любимия си филм, взела си сладкиши и седнала да гледа телевизия. Изведнъж усетила присъствието на някого. Поглеждайки нагоре, тя ясно видяла покойния си дядо. Не можела да повярва на очите си, защото той бил починал преди три години.
Присъствала на погребението и тайно поставила в ръката му лист от шкафа. Харесвала хербариите и дядо ѝ винаги вземал по едно листо от всеки един от тях.
Диана започнала да плаче. Това означаваше, че дядо ѝ се е разсърдил на нея, когато е дошъл да я види. “Внуче, аз не съм те възпитавал така. Не бива да съдиш хората, те могат да имат труден живот. Всеки има своите причини”, каза старецът и изчезна. Диана видя едно билково листо до себе си и изведнъж се събуди. Мислеше, че сънува, но изведнъж видя това листо до себе си.
Тя разбра, че дядо ѝ наистина е дошъл да я види и че има причина за това. Той не харесвал отношението на внучката си към просяците и дошъл да я предупреди за това. И след тази случка тя променила отношението си към тези хора. Започнала да се отнася нормално с тях и дори им помагала.
Вече не ги гледала с отвращение и осъзнала, че те са просто обикновени хора, чиято съдба не е добра. Дала им малко пари, а те ѝ благодарили и ѝ пожелали късмет. Това я накарало да се почувства по-спокойна и по-топла. Месец по-късно дядо ѝ дошъл отново и ѝ взел онази книжка. Това означавало, че той е простил на внучката си и я вижда като достоен човек, както я е възпитал.
