Женя току-що се върна от работа. Цял ден си мислеше как ще се прибере вкъщи, как ще легне на удобния си диван и как най-накрая ще си почине. Но спокойствието ѝ бе прекъснато от дъщеря ѝ, която ѝ напомни, че трябва да отиде на родителска среща.
“Нина, мама е много уморена и не може да отиде. Съжалявам”, каза Зения с надеждата, че дъщеря ѝ ще я остави на мира. “Мамо, защо аз не мога да ходя, а ти можеш? Върви, върви, а аз ще направя паста за теб и татко”, каза момичето и продължи да върви. Зения само въздъхна уморено и не каза нищо:
“Добре.” Обикновено на срещите тя седеше в ъгъла, гледаше уморено часовника и чакаше тези майки да приключат да хвалят колко добри са децата им, колко са умни и колко много заслужават по-добър клас. Ръководителят на родителския комитет ѝ беше особено досаден. Случи се така, че синът ѝ се справяше добре в училище и това беше отличен повод да изобличи другите майки за слабите резултати на децата им.
А сега беше ред на Зения. Според ръководителя на съвета конкурентите им са клас А и те спешно трябва да подобрят резултатите си, за да ги настигнат. Но заради няколко ученици, сред които и дъщерята на Зения, те се провалиха. Сламката, която пречупи гърба на камилата, беше, когато тя нарече Нина идиотка.
“Да, момичето не само получава отличници, но е и доста способна, няма нито една петица.” “Не бих предявявала такива претенции, особено ако знаех къде живееш”, каза Зения през зъби. “Дъщеря ти трябва да поумнее.” “Нужно ли е да ви казвам как синът ви се вразумява дотолкова, че да го чувате да плаче през стената ви?
Или начинът, по който ти и съпругът ти се карате по цял ден, допринася ли това за здравия разум на сина ти, Луда? В този момент Хуба погледна Зеня гневно, сякаш искаше да я нападне, но после Зеня само я погледна нагоре-надолу и излезе от класната стая. Да, Женя я постави на мястото ѝ в голяма степен и тя имаше ново извинение да не ходи на родителските срещи.
