Живях със съпруга си пет години, а след това се разделихме. Обещах си, че никога повече няма да се омъжа. Бракът се оказа тежка работа за мен. Преди брака бях успешен адвокат. На една от срещите си срещнах мъж, с когото скоро започнах да се срещам.
Започнахме да живеем заедно и една година по-късно забременях. Беше неочаквано, но реших да родя бебето. Бременността премина добре. Забелязах обаче, че мъжът ми започна да се ядосва без причина. Той ме дърпаше за ръката или започваше да крещи. Имахме красиво и прекрасно момченце.
Бебето беше много спокойно, така че можех лесно да съчетавам работата и семейството. Един ден след работа съпругът ми ми каза, че иска да проведе сериозен разговор с мен. Същата вечер той ми каза, че не иска повече да ходя на работа, че трябва да остана вкъщи и да отглеждам сина си, докато порасне.
В противен случай той щял да ми отнеме сина и щяхме да се разведем. Той говореше много рязко и твърдо. Нямах друг избор, освен да напусна работа в името на семейството си. Но за съжаление решението ми не промени нищо. Съпругът ми продължаваше да ми се кара за дребни неща, защо чинията не е измита, защо ризата ми не е изгладена.
Отначало само крещеше, а после започна да вдига ръка срещу мен. Съпругът ми взе телефона ми, изключи интернет вкъщи и заключи мен и сина ми в къщата, за да не мога да избягам. Реших да се махна от него. Родителите му ми помогнаха. Те имаха ключовете от къщата ни. Един ден ни дойдоха на гости без предупреждение и ме видяха със синини.
Разказах им всичко и ги помолих да ми помогнат. Свекърва ми ми помогна да опаковам нещата си, а свекър ми ни закара до съседния град, откъдето със сина ми отидохме по-далеч. Намерих си къща и бързо се настаних. Обещаха да се грижат за сина ми, не са го отгледали по този начин. Сега съпругът ми ще отговаря за действията си. Много съм благодарна на свекърва си, че не ме оставиха в труден момент.
