Със съпруга ми планирахме да отпразнуваме годишнината си в нашата градина. Купихме месо и зеленчуци и започнахме да приготвяме всичко.
Свекърва ми обаче не беше доволна от този план и настояваше да отпразнуваме деня в ресторант, което не можехме да си позволим поради финансови затруднения. За съжаление плановете ни бяха провалени, когато дъщеря ни разви бронхит. Бяхме принудени да отменим тържеството, тъй като съпругът ми с право смяташе, че няма да е правилно да се забавляваме, докато дъщеря ни е болна.
Решихме да отложим тържеството с една седмица и в този ден да сервираме само чай и торта. Трябваше да се обадя на всички гости, за да ги информирам за отмяната, но особено трудно ми беше със свекърва ми.
От самото начало бяхме в лоши отношения и тя винаги се притесняваше, че ще изоставя сина ѝ, след като изплати ипотеката. Тя казваше, че планирам да взема половината къща. В деня на празниците свекърва ми и няколко неканени гости нагло се появиха в дома ни, въпреки молбите ни да не идват.
Съпругът ми се опита да изпрати майка ми, но тя отказа да си тръгне. Свекърва ми предложи да се извиним и да ѝ позволим да остане, но съпругът ми не я послуша.
Не можех да си представя, че хората могат да бъдат толкова груби и безгрижни. На следващия ден свекърва ми изпрати имейл, в който ме обвиняваше, че съм развалила годишнината от сватбата на единствения ѝ зет. Не се чувствах виновна, защото именно съпругът ми беше този, който реши да отмени празненството заради болната ни дъщеря. За щастие той беше до мен до края.
