– Извади мечовете на масата, снаха! Стигнахме дотук, и двамата сме гладни като кучета! – Свекърът се строполи на дивана, разтвори крака, дишаше шумно и с радост крещеше заповеди на снаха си.
– Колка, какво казваш? – Свекървата се засмя тихо и се наведе внимателно до него. – Виж, Полинка, какъв шум. Какво иска тази жена? Вероятно готви веднъж седмично. Ще отида да видя какво има в хладилника. Полин остана на мястото си.
За щастие зад нея имаше стол.
Свекървата стана от дивана и наистина отиде в кухнята. Полин отвори очи, стана и я последва. Кухненските шкафове вече бяха отворени и свекървата внимателно преглеждаше съдържанието на хладилника.
Полин кашля. Свекървата не й обръща внимание.
„Мария Сергеевна, какво търсиш?“
„Естествено!“ Свекървата излезе от хладилника. „Търся нещо за Коленка да яде, на път е, трябва да яде. Какво е това?“ Извади бурканче сирене.
„Това е сирене. Не търси, Мария Сергейевна, супата е във фурната. Иди се измий, облечи се, аз ще сложа масата.“
„Су-у-у-па? Какво си ти?“ изненада се свекървата. “Каква супа?“
„Разолник“, отговори Полина.
– Добре, Коленка ще яде разолник. Но той не яде супа от грах, нито боб, не готви, помниш ли? – каза свекървата. – Да, отивам да се преоблека.
Полина започна да реже зеленчуците за салатата. От хола се чуха гласове: – Колка! Смени си панталоните! Носеше ги във влака, смени ги! Не тези сини панталони, облечи други, идиот! Не тези сини, вземи други! Свекърът ми промърмори нещо в отговор.
Оказа се, че имаше много панталони. Отдавна ли бяха дошли? Полина се разтрепери.
Съпругът й беше отишъл в магазина да купи нови слушалки, а Полина беше останала вкъщи да се погрижи за домакинството. Освен Егор, тя не очакваше никого днес, затова се изненада, когато видя родителите на съпруга си на вратата.
* * *
Разбира се, тя беше чувала старата шега преди сватбата си: „Трябва да се омъжиш сираче“. Чула го беше, усмихнала се, но не го вярваше наистина – да не би родителите на мъжа, когото обичаше, да се окажат някакви ужасни злодеи… С времето обаче Полина се запозна с родителите на Егор и разбра колко истина имаше в тази шега.
Не, Мария Сергеевна и Николай Петрович не бяха лоши хора. Бяха добродушни, шумни и непокорни, като петгодишни деца.
Полина все още помнеше как Николай Петрович я удари по задника в деня, когато се запознаха, и каза на глас, пред всички, на Егор: „Имаш красива снаха, тя е гъвкава!“.
Полина си помисли, че ще се стигне до скандал или поне, че всички роднини, които бяха там, ще се засрамят. Нищо подобно не се случи – само Полина се засрами.
Егор я прегърна и й каза: „Това, татко, го направих само за да я тествам“. След това Егор й прошепна: „Не се страхувай, това е просто шега“.
Мария Сергеевна не каза нищо и разговаряше с роднините си на масата за това колко слаба е Полина и какво трябва да й дават да яде.
Родителите на съпруга й имаха едно неоспоримо предимство: живееха далеч, в съседен район.
Така се надяваха, че новите роднини няма да ги посещават често. И в крайна сметка Полина искаше да се омъжи за Егор, а не за тях. Егор нямаше никакви оплаквания.
На сватбата Николай Петрович се въздържа да плесне булката – много благодаря. Но той уплаши роднините на Полина с настоятелното си предложение да пият всички, дори и тринадесетгодишната сестра на булката.
Мария Сергеевна продължи старата си тактика – съкрушена от невъзможната фигура на снаха си, тя се тревожеше на глас за това как Полина ще роди. Въпреки това сватбата приключи, новите роднини си тръгнаха, а Полина и Егор живееха спокойно в наетия си апартамент с една стая.
* * *
И сега Мария Сергеевна казва на Полина да им сготви и че Николай Петрович има голям запас от панталони. Звъни на домофона и Полина тича към вратата. Оказва се, че Егор се е върнал.
„Имам изненада за теб“, прошепна тя на мъжа си.
Егор повдигна вежди, изненадан – Полина не беше известна с изненадите си. Тогава в коридора излязоха Мария Сергеньевна и Николай Петрович.
„Егор, любов моя! Здравей, мое добро дете!“ – тя се хвърли в прегръдките на майка си.
„Здравей, мамо“, прегърна я Егор. „Татко, откъде си?“
„От гарата“, засмя се Николай Петрович. „Решихме да ви посетим, защото не сме се виждали почти шест месеца и майка ми е изтощена“.
– Егор, колко си отслабнал! – Мария Сергеньевна го прегърна. – Не ядеш ли нищо тук?
– Наистина ли, мамо? От сватбата съм качил пет килограма – възрази Егор.
– Пет не са достатъчно за женен мъж!
Заяви свекървата му и погледна критично Полина.
„И нищо не е малко„, отговори Егор. „От колко време си тук?“
„Да, около десет минути, откакто влязохме“.
„Всичко е готово, да се събираме на масата“, каза на Полина.
Вечерта мина сравнително спокойно. Освен че роднините се оплакваха от липсата на телевизор, но Егор пусна сериал на лаптопа си. Гостите заспаха на дивана, а Егор и Полина надуха матрака и се настаниха в кухнята.
Полина, полузаспала, мислеше, че чува стъпки наблизо, но нямаше сили да отвори очи. Така заспа.
На следващия ден, неделя, Егор предложи на родителите си да се забавляват:
„Къде искате да отидем? Да отидем на кино? Или на театър? Или просто на разходка?
„Не искаме да ходим никъде, Егор“, отговори Мария Сергеевна. “Отидете вие на кино или в зоологическата градина. Ние ще останем тук с баща ми да си починем.“
Егор и Полина приеха предложението – те се готвеха да отидат на кино с приятелите си. Но след филма не отидоха в кафенето, а се погледнаха един друг и си тръгнаха за вкъщи. Оказа се, че са имали причина да се бързат.
„Колка, кой е там?„ извика Мария Сергейевна, когато Егор и Полина влязоха в апартамента.
„Дошли са собствениците“, отговори безразлично Николай Петрович и погледна извън стаята.
„О, не, не съм подредила всичко…“
Полина си събу обувките и, без да си сваля палтото, се втурна в стаята. На дивана имаше цветна купчина от завивки, които Мария Сергеньевна слагаше в подозрителна чанта.
„Мария Сергейевна, какво правиш тук?
Просто гледам твоите неща в гардероба.
Виж колко са тънки – вдигна с пръст бикините и ги размаха във въздуха. – Жена не трябва да носи такива неща, Полина. Ще се измръзнеш там долу и как ще раждаш после?
– Мария Сергеньевна, това са моите неща. Аз ще решавам какво да нося и какво не.
– Добре! Ти ще решаваш, и тогава няма да имаме внуче, с което да живеем! Не, ти се нуждаеш от помощта на опитна жена, и аз ти казвам: изхвърли веднага тези нехигиенични бельо!
– Аз казвам: остави я да носи каквото иска – намеси се Николай Петрович. – И какво от това, че бельото е прозрачно. Но е красиво. Егорка сигурно ще го одобри…
Полина остана безмълвна. Гледаха ли заедно бельото й…? Егор влезе в стаята.
– За какво говорите?
– Казвам на Поличка да си смени бельото, но тя не иска… – Мария Сергеньевна направи знак с ръка.
– Разбира се, че не харесва на Поличка – каза Егор. – Дадохме пари, за да ги купим, мамо, как да ги сменяме така изведнъж? Когато се скъсат, тогава ще ги сменяме.
