В тишината на вечерния апартамент внезапно се затръшна входната врата. Игор се събуди, отърсвайки се от сънливостта, която го беше обзела през последния половин час.
Не беше легнал да спи, а чакаше жена си на дивана пред шумящия телевизор, който го приспиваше по-добре от всяко успокоително. – Късно се прибираш, не мислиш ли? – попита недоволно Игор, когато тя се появи в коридора и видя, че Нина бавно сваля дъждобранката си.
– Да, късно е. Но какво да правех? – отговори тя студено, видимо изморена. – Да седя вкъщи и да не правя нищо би било хубаво.
– Може би все пак ще ми обясниш защо закъсня толкова? – Игор пренебрегна думите й.
– Какво да ти обяснявам? – отвърна Нина. – У дома със сигурност не съм длъжна да се отчитам!
– Аз съм ти съпруг и имам право да знам къде си била! – извика Игор.
– Твой съпруг? – погледна го Нина с насмешка. – Интересна теория.
Заобикаляйки Игор, който стоеше в средата на коридора като каменна статуя, тя отиде под душа, събличайки офисните си дрехи.
– Къде отиваш? Още не сме приключили разговора! – опита се да я спре Игор, но вратата на банята вече се затвори пред носа му.
Нина явно не искаше да продължава разговора. А Игор имаше много въпроси. Днес беше особено важно за него да получи отговори и беше решил да я изчака на всяка цена.
„Какво е всичко това?!“ – ядосваше се той, крачейки из стаята. – Напълно безразсъдно! Разбира се, че работи и че сега живеем с парите й. Но това не е причина да се държи така! Няма и капка уважение в нея!“
Игор се разхождаше из апартамента, а съпругата му не излизаше. Той буквално експлодираше от гняв. Не искаше да слуша повече. В края на краищата, той е мъж, нали? Как може да се търпи такова поведение? Тя изобщо не го уважава!
Чувствата му бушуваха все по-силно. Обидата му спираше дъха. От банята се чуваше само шумоленето на водата.
– Скъпа, заспала ли си там? Излез вече! – извика Игор, чукайки по вратата.
В отговор се чуваше само шумоленето на водата.
– Чуваш ли ме изобщо? – почука отново. – Или реши да живееш там?
„Какво прави там? – ядосваше се Игор. – Цял ден рови в мръсотията? Или караше камиони?“
Накрая вратата се отвори и се появи изпотената Нина, облечена в хавлиен халат.
– Какво е това крещене, Рамски? Нито у дома не може да се почива на спокойствие? – попита недоволно тя.
– Отговори на въпроса ми! Защо се забави толкова? – настоя Игор.
– Работих. Точка.
– Това не е отговор. Работата ти свършва в шест. Къде беше след това? Вчера също се прибра късно, както и вчерашния ден!
– Искаш ли да ти го повторя още веднъж? Нямам редовно работно време. Затова получавам извънреден труд. Не знаеше ли това?
Нина свали кърпата от главата си и се запъти към огледалото, за да си разчеше косата. Игор я последва, без да има намерение да се оттегли.
– Искаш да ми кажеш, че шефът ти плаща извънредни часове, за да си на работа по всяко време на денонощието? Защо му е нужно това? За да изпълняваш всичките му капризи? Игор знаеше, че прекалява, но ревността не му позволяваше да спре и да обмисли последствията.
– Какво?! Сериозно ли говориш? Нямаш ли съвест? – Нина беше шокирана и възмутена.
– Повтарям въпроса си: къде беше днес след работа? – не спираше Игор.
– Искаш ли да знаеш? Моля те. Днес отидох с счетоводителя в офиса, за да проверим сметките и да прегледаме отчетите. На тридесет километра е от града. В осем вечерта приключихме и когато се върнахме, вече беше тъмно. Ясно ли е? – попита студено Нина.
– Не, не всичко. Не е нормално жена да се прибира толкова късно! Не съм съгласен! Работила си и преди, но винаги се прибираше навреме. Откъде да знам, че не е дошъл някой друг! – продължи Игор, неспособен да сдържи емоциите си.
– Наистина ли? Значи реши да ми направиш сцена на ревност? Вместо да изчакаш уморената си жена, да й предложиш чай или поне да й масажираш краката… – отговори саркастично Нина. – Явно имаш проблеми с главата си, Рамски.
– Не смей да ме обиждаш! По-добре отговори на въпросите ми! Имам право да знам! Изисквам го! Аз съм ти съпруг!
– Какви въпроси? Защо оставам до късно на работа, откакто ме повишиха? Това е очевидно! Само на луд трябва да се обяснява! Или да ти кажа защо не мога да имам любовница, както намекваш? Знаеш ли защо? Защото работя толкова много, че понякога дори нямам време да ям. Да ти обясня и това ли? Или да ти кажа защо работя толкова много? Защо мълчиш? Говори, ти започна тази глупава разговор! Съпруже!
Нина беше ядосана. Отдавна търпеше безкрайните забележки на съпруга си и само редките срещи, защото беше толкова зает, поддържаха мира в семейството.
– Какво искаш да кажеш? Говори ясно, не намеквай! – обиди се Игор.
– Казвам го ясно: аз издържам семейството ни. Аз нося парите, с които живеем.
– И какво от това? Знаеш, че има временни затруднения. Уволниха ме и все още не съм намерила работа, съответстваща на квалификацията ми. Но това не е причина да се подиграваш с мен!
– Кой се подиграва с теб? Погледни се! Цели дни лежиш на дивана, гледаш телевизия, а аз те храня. И никога не съм ти казала нито една укорителна дума. Но кажи ми, скъпи, защо трябва да издържам здрав мъж, който е напълно способен да работи?
– Нямаш право да ми говориш така! Може би не съм направил достатъчно за семейството си? Може би не съм печелил достатъчно? – извика обиден Игор.
– Да, наистина си печелил добре. Но си изхарчил всичко! Когато си купувал кола, само най-скъпата. Защо да караш обикновена кола, нали? Когато отиваш на почивка, само на най-скъпото място, в Доминиканската република или на Малдивските острови. За да те завиждат и да те възхищават всички. Как може да забравиш това?
– И какво от това? Лошо ли е да живееш както искаш? Особено когато имаш пари! – отвърна Игор. – И да, много хора ме завиждаха, това е факт!
– Разбира се, няма нищо лошо в това човек да живее според възможностите си. Но точно затова сега си тук без пари. Не си искал да спестяваш за черни дни. Колко ще продължи това? Кажи ми, за да не се заблуждавам. Половин година?
– Да, половин година. И какво от това? Търся работа и скоро ще си намеря такава, каквато имах преди. А ти можеш да почакаш малко. В семействата има трудности – каза недоволно Игор. – Когато три години раждаше Вика, нито веднъж не ти казах, че те издържам!
– Защо? – попита неочаквано жената.
– Защо? – смути се Игор.
– Защо не ми го каза тогава? Това е твоят стил – да обвиняваш жена си, която отглежда детето, че не печели пари. Браво, че стигна дотук! А сега ме обвиняваш в изневяра, когато аз се опитвам да изкарвам повече пари за семейството. Ти лежиш на дивана и ме обвиняваш във всички грехове. Не те притеснява ли?
– Не изкривявай думите ми! Ти си женен и трябва да се прибираш навреме! – не се отказваше Игор.
– Не, скъпа. Не ти дължа нищо. Ако не разбираш нормални думи, утре си търси работа. Къде, не ме интересува. И започни да допринасяш за семейния бюджет. Ако не, търси си друго място. Само не тук.
– Какво?! – Игор беше шокиран.
– Точно така. Омръзна ми да те издържам. Стана ми тежко. И вече не виждам смисъл.
– Къде да отида? Да мия коли? Да разнасям пици? С моето образование и опит? Полудял ли си? – попита арогантно тя.
– А ако утре не ти дам да ядеш? И тогава ще чакаш? – отвърна Нина. – И между другото, ако не искаш да плащаш за апартамента, знай, че той е моя зестра. Да, и ти си инвестирал нещо, но онези времена отминаха. Но трябва да се яде всеки ден. И ти също.
Игор погледна жена си, сякаш я виждаше за първи път. Не очакваше толкова твърд разговор от Нина.
„Може би наистина съм прекалил? Защо започнах с тези подозрения? Нещо не ми харесва в цялата тази ситуация. Надявам се, че е само гняв“, помисли си той и почувства, че тревогата стиска гърдите му.
„Обясних ти всичко, сега отивам да си почивам. Между другото, намерих парите“, каза спокойно Нина и отиде в спалнята.
Игор остана там и се замисли как да излезе от тази ситуация.
Със сигурност не искаше да работи за пари. Но къде да намери достойна работа? Да мие коли или да разнася храна? Това беше под достойнството му. Имаше нужда от такава престижна работа, каквато е имал преди.
Един от приятелите му обеща да му помогне да си намери работа чрез връзките си, но засега не се беше обадил. Другият му приятел, Вовка, постоянно се чудеше на бездействието му.
– Заеми се с интернет! Има толкова много възможности там! Искаш ли да те науча? Ще ти дам няколко идеи – предложи той.
– Това не е за мен. Ти си бил компютърен гений още в училище, а аз съм свикнал с старите методи – да работя в офис – отговори гордо Игор.
– Аха, и сега какво? Останали са спомените. А аз повече няма да стъпя в офис! Пътувам, живея както искам, а „работното ми място“ е винаги в джоба ми. И имам и много пари. Помисли си!
Игор вярваше, че скоро всичко ще се оправи, затова почти се отказа от търсенето на работа. Животът му беше наред: имаше храна в хладилника, сметките бяха платени – всичко благодарение на Нина. Може би наистина не си струваше да се тревожи?
Но, както се оказа, струваше си.
Нощта мина почти без сън. Игор се чудеше какво да прави, но не намираше решение. Реши, че жена му е взела прибързано решение и всичко ще се върне по старому.
Но на следващия ден, когато Нина се прибра от работа, първото, което направи, беше да попита:
– Е, реши ли проблема?
– Още не. Работя по въпроса – отговори той, опитвайки се да звучи уверен.
– Тогава да знаеш: от днес хладилникът е празен. Ям на работа, достатъчно ми е. Не съм платила интернет – нямам нужда от него, ако съм у дома само през нощта. Това е само началото. Ако нищо не се промени, ще трябва да те помоля да се изнесеш. Апартаментът е мой и отдавна го плащаш от парите си.
– Сериозно ли? – попита Игор, поглеждайки в хладилника. Наистина нямаше и трохичка храна.
– Повече от сериозно. Шегата свърши. Ти си възрастен човек, не можеш да живееш на мой гръб.
В крайна сметка Игор беше принуден да се наеме като шофьор при една бизнес дама. Работата не му харесваше: нито заплатата, нито условията бяха подходящи. Но се утешаваше, че старите успехи ще се върнат и той отново ще заеме ръководна длъжност.
Дотогава ревността му към съпругата му не изчезна. Продължаваше да разиграва сцени, защото смяташе, че съпругата му просто е по-щастлива от него.
Както се казва, съдбата понякога е жестока към тези, които са сигурни, че са хванали късмета. Късметът е капризна дама и настроението й се променя по-бързо от пролетния вятър.
