Валя се събуди в пълен мрак, но не такъв, какъвто е преди заспиване, а такъв, който сякаш те обгръща с плътно одеяло, не позволявайки ти да разбереш къде си и какво се случва. Тя лежеше на твърдо легло, заобиколена от стерилна белота на стените и монотонното пиукане на апаратите. Тези звуци, като тиктакане на часовник, отброяваха секундите от живота й, борейки се за нея, докато тя се балансираше на границата между два свята.
Тя беше в реанимация. Валя не можеше да разбере колко време беше минало, откакто се беше озовала тук. Съзнанието й беше замъглено, сякаш мозъкът й все още се опитваше да излезе от гъстата мъгла. Но едно знаеше със сигурност: тя се беше върнала. Върнала се беше от небитието, към живота, към семейството си. И това вече беше малка победа.
Тялото все още не я слушаше, сякаш беше чужда обвивка, но Валя се опита да помръдне пръстите си. Първо едва забележимо, после по-силно. Успя! Не беше парализирана. Това беше още една капка надежда, която я стопляше отвътре.
Спомените се връщаха на парчета. Катастрофата. Да, тя отиваше на работа, както винаги, сутринта. Но какво беше станало после? Валя напрягаше съзнанието си, опитвайки се да извади от дълбините на паметта си този фатален момент. Но мозъкът й, сякаш я защитаваше, не бързаше да разкрие картите. „Добре“, помисли си тя, „защо да се бързам? Ще си спомня всичко, когато дойде времето“.
Тя отново задрема, потъвайки в лек, почти безтегловни сън. Но дори и в този полусън мислите й се въртяха около един човек – Арсений.
Интересно дали е идвал при нея? Как е преживял комата й? Все пак е толкова страшно – да видиш близък човек да се балансира на границата между живота и смъртта. Всеки ден може да бъде последният или, напротив, да даде надежда. Сигурно страда, бедният. Винаги й казваше колко много я обича, колко е щастлив до нея. Сега остана сам, не само в личния си живот, но и в бизнеса. В края на краищата, нейният чичо им е оставил семейния бизнес и преди са се справяли заедно. Сега всичко е паднало върху раменете му. Но нищо, скоро тя ще се оправи и отново ще бъдат екип.
Валя отново потъна в безпаметност, но изведнъж, като мълния, съзнанието й прониза ужасна картина. Тя си спомни! Да, тя се блъсна в камион. Нейният SUV, нов, купен само преди няколко месеца, изведнъж отказа да я слуша. Спирачките просто изчезнаха, сякаш никога не са съществували. Как е възможно такова нещо? Тя започна да се тревожи, а уредите около нея се разтревожиха и зазвъняха.
„Успокой се“, каза си тя. „Трябва да обмислиш всичко.“ Явно някой беше подготвил тази катастрофа. Но кой? Конкуренти? Но те никога не я бяха заплашвали, нито се бяха опитвали да изкупят бизнеса й. И изобщо нямаше особени конкуренти. Поне не такива, които биха искали смъртта й.
„Добре“, помисли си тя, „ще разберем. Арсений ще ми помогне. Той също е заинтересован да намери виновните“.
Настъпи сутринта. В стаята влезе медицинската сестра и както обикновено извърши всички процедури. Валя се престори, че спи, и я наблюдаваше през полузатворени клепачи. Чувстваше се все още твърде слаба, за да се включи в разговори.
Между тем медицинската сестра мислеше за съпруга на Валя. „Странен е“, размишляваше тя. „Млад, красив, богат. Но има нещо в него… студено. Сякаш чака всичко това да свърши. И идва рядко, само за да провери дали не е станало нещо.“
Валя отново заспа, но скоро я събудиха стъпки. В стаята влезе Арсений. Той поговори с лекаря, не получи никакви новини и реши да влезе при жена си. Дълго гледаше лицето й, което се беше променило по време на комата, и изведнъж телефонът му зазвъня.
Той се отдалечи до прозореца и започна да говори. Валя, без да отваря очи, чу гласа му. „Арсений! Той е тук!“, помисли тя с радост. „Сега ще го изненадам.“
Но радостта й бързо се смени с ужас. Тя чу за какво говореше той.
„Колко пъти да ти повтарям?“, каза Арсений. “Няма промени. Чакаме. Скоро всичко ще приключи. Да, ще се оженя, както обещах. Не се тревожи, скъпа. Вече сме заедно, просто трябва да почакаме малко. Кой знаеше, че планът ще се обърка? Но скоро всичко ще бъде наше. И бизнесът, и къщата, и всичко останало…“
Валя почувства, как сърцето й се сви. Предателство. Най-близкият човек, този, на когото тя се доверяваше най-много, се оказа неин враг. И не просто враг — той искаше смъртта й.
След като приключи разговора, Арсений, без да се обърне, излезе от стаята, без дори да погледне жена си. Стъпките му бързо заглъхнаха в коридора.
Валя отвори очи и почувства, как тялото й обзема леден ужас. Сърцето й биеше лудо, а мислите й се бъркаха, сякаш съзнанието й се опитваше да избяга от реалността.
„Какво да правя сега? Как да постъпя? Ако вече е опитал да я убие веднъж, какво ще го спре да го направи отново?“
Тя беше в шок, но разбираше, че няма време за колебания. Трябваше да действа бързо и хладнокръвно. Първото, което й дойде на ум, беше да не показва на никого, че е дошла в себе си. Ако лекарят съобщи на Арсений, че тя се е събудила, всичко щеше да е свършено. Трябваше да изчака нощта, да намери телефон и да се обади на чичо си. Само той можеше да я спаси.
Чичо й, Петър Петрович, беше човек с голямо състояние. Започнал бизнеса си още през бурните деветдесетте години, преминавайки през много трудности, но винаги излизал невредим. Бизнесът му преживя няколко кризи, но с всяка изминала година ставаше все по-силен. Той нямаше наследници, съпругата му почина преди няколко години и той реши да прехвърли по-голямата част от бизнеса си на Валентина. Тогава тя току-що се беше омъжила за Арсений. „Ето, вие с мъжа ти ще продължите делото ми“, каза им той тогава.
Когато настъпи нощта, Валя се промъкна като сянка по коридора. Да се обади от поста на медицинските сестри беше твърде рисковано – можеха да я чуят. Трябваше да се промъкне в кабинета на дежурния лекар, където най-вероятно имаше телефон.
Тя имаше късмет. В коридора чу тихи смях и шепот. Дежурният лекар флиртуваше с млада медицинска сестра. „Отлично“, помисли си Валя, „значи кабинетът на ординаторите е празен“.
Тя изчака, докато лекарят и медицинската сестра се обърнат, и, едва държа се на краката си, се придвижи към кабинета. Слабостта беше непоносима, всяка крачка й се даваше с мъка. Но жаждата за отмъщение и желанието да оцелее й даваха сили.
В кабинета гореше настолна лампа, осветяваща масата с документи и стар телефон. Валя се свлече в креслото и набра познатия номер. Чичо й винаги е предпочитал стационарни телефони, въпреки всички съвременни джаджи. Тя знаеше номера му наизуст от детството си. Важното беше да вдигне.
— Ало, кой е толкова рано? — прозвуча хриплив глас.
— Чичо Петя, аз съм, Валя — прошептя тя, едва сдържайки сълзите си. — Събудих се. Но съм в беда, спешно се нуждая от твоята помощ.
— Разбрах, — чичото не зададе излишни въпроси. — Ще бъда пред болницата след двадесет минути. Можеш ли да излезеш сама?
— Ще се опитам, — отговори Валя.
Забеляза лека яке на закачалката, облече го и, опитвайки се да не шуми, се запъти към стълбите…
Между тем Арсений беше в отлично настроение. Планираше днес да отлети за морето с любовницата си. Работата в офиса го беше изморила, а несигурността относно състоянието на жена му само добавяше раздразнение. „Колко още да чакам? — мислеше той с досада. — Кога ще свърши това?“
Изведнъж телефонът зазвъня. На екрана беше номерът на лекаря. Арсений почувства как надеждата заигра в гърдите му. Може би най-накрая?
Но това, което чу, го шокира.
– Как е изчезнала? Какво говорите? Вчера беше в кома! Как е възможно?
Арсений се паникьоса. Къде можеше да е изчезнала жена му, която беше на ръба на живота и смъртта?
И тогава прозвуча още един звън. Арсений погледна екрана и почувства как кръвта изтича от лицето му.
— Здравей, бивш зетюк, — прозвуча спокоен, но леден глас. — Как си, още дишаш ли? Не си умрял ли? Е, аз ще ти го оправя бързо. Съмняваш се? Мисля, че разбираш, че изненаданите лица и празните приказки тук са неуместни. И двамата знаем какво се е случило.
Ето така. Говоря с теб за последен път. Пристъпи към прозореца. Виждаш ли? Да, това са моите момчета. Подготвили са ти изненада. Кола. Без спирачки. И с удоволствие ще те натъпчат в нея, за да се повозиш.
Но имаш избор. Сега ще те закарат при следователя, където ти, гнида, ще разкажеш как си се опитал да убиеш племенницата ми и да се сдобиеш с имуществото й. Решавай. Но не дълго.
И да, не ми се изпречвай повече. Макар че, мисля, сам разбираш, че те очаква доста дълъг срок.
Арсений и любовницата му бяха арестувани. Оказа се, че тя активно му е помагала в извършването на престъплението. Валя напълно се възстанови и успешно управлява бизнеса си. Засега не планира да се омъжва.
