Даниил скърцаше със зъби толкова силно, че дори скулите му запулсираха – тези безкрайни нравоучения вече го бяха докарали до бял нажежен! Искаше да затръшне вратата и да си тръгне, но баща му, Савелий Сергеевич, като стоманена преграда, застана на пътя му и решително го избута назад.
— Къде отиваш? — изрева баща му. — Седни веднага! И не се прави на важен! На двадесет и четири години можеше да включиш малко мозъка си!
Даниил неволно сви рамене. Отново същото! А той, между другото, се грижеше за себе си: спортуваше, водеше здравословен начин на живот. А баща му на неговата възраст, съдейки по разказите, само се мотал по барове и ресторанти, проваляйки здравето си. А той, Даниил, редовно ходеше на фитнес, работеше като проклет, за да отговаря на принципа си: истинският мъж трябва да е силен! Макар и само за да вдигне момичето си на ръце.
Даниил промърмори нещо под носа си, но все пак седна.
— Отново същите песни? Реши да ме възпитаваш? Не знам как да ти го кажа, татко, но отдавна съм излязъл от пелените.
Савелий Сергеевич се отдалечи до прозора, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.
— Послушай ме, сине, — въздъхна той. — Не мога да разбера какво искаш да постигнеш с поведението си?
Даниил се усмихна.
— Нищо не искам да постигна! Вие, старите, винаги си правите планове, сами се ограничавате, а после се мъчите. А аз просто си живея. Плувам по течението, почивам си, наслаждавам се на живота.
— Наслаждаваш се? — лицето на Савелий Сергеевич почервеня. — А после какво? Когато нас с майка те няма, кой ще те храни?
— Ами, за това ще мисля после, когато дойде времето — отсече Даниил. — Лекцията приключи ли? Мога да си ходя?
— Ти наистина нищо не разбираш? — баща му го погледна с явно разочарование.
Даниил се усмихна.
— А какво да разбирам? Че днес си в лошо настроение и си решил да си го изкараш на мен?
— Не, не това! Ето какво: или се вземи в ръце, или след месец ще блокирам всичките ти сметки. Живей с това, което сам спечелиш. И дрехите също ще си купуваш за своя сметка.
Усмивката изчезна мигновено от лицето на Даниил. Баща му, без да обръща внимание на реакцията му, продължи:
— Знам те, ти си наш хитрец. Сега ще тичаш да изтеглиш всичко, което можеш. Но аз предвидих и това. На всичките ти карти и сметки сега има дневен лимит.
Даниил отново скърца със зъби. По дяволите, той чете мислите ми!
— Татко, интересно, какво имаш предвид под „да се вземеш в ръце“? Може би ще ми предложиш да отида в манастир?
Савелий Сергеевич сви рамене.
— Нормалните хора работят, женят се, живеят пълноценен живот. А ти с какво се занимаваш? Пиеш до сутринта, после се валяш където попадне, спиш до обяд. Това нормално ли е?
— Тоест предлагаш ми… да се женя? — Даниил едва не се задави от възмущение.
Савелий Сергеевич въздъхна тежко.
— Казах всичко. Решавай ти. Вече си възрастен.
Тогава дойде съобщение. Даниил бързо погледна и извика:
— Татко, напълно ли си се побъркал?! С тези стотинки дори шаурма не можеш да си купиш!
— С тези пари някои семейства живеят две седмици — спокойно отговори баща му. — Това е заплатата им за половин месец.
— Татко, това е пълна глупост!
Савелий Сергеевич мълчаливо излезе от стаята. Даниил от яд хвърли телефона в стената. Но, за негова изненада, апаратът остана цял. Той веднага се обади на приятеля си.
— Слушай, Колян, да се видим спешно! Имам нужда от съвет.
— Да в нашия бар на ъгъла? — предложи Колян.
Даниил се замисли. Нямаше нито стотинка в себе си.
— По-добре някъде на улицата. Сега не ми се яде. Искам поне да се отърся от махмурлука… може би чипс…
— Какво се е случило?
Даниил разказа всичко както е. Колян свирна.
— Невероятно! С баща ти по-добре не се шегувай, това е сигурно. Знаеш ли какво? Аз ще си седя вкъщи. Не искам да си навлека гнева му. Целият бизнес на баща ми зависи от твоя…
Даниил погледна учудено приятеля си.
— Сериозно ли говориш? Уплаши ли се?
Колян го погледна като дете.
— Ти също бъди по-предпазлив. Или поне направи нещо от това, което казва баща ти. Представи си, ако наистина ти прекъсне кислорода?
— Да, да, не мисля, че ще стигне толкова далеч — отмахна се Даниил, макар че вътрешно се прокрадна съмнение.
— Ами, ти по-добре знаеш — Колян сви рамене. — Но аз не смятам да му се пречкам. Да се чуем по-късно.
Коля просто стана и си тръгна, оставяйки Данила в пълно недоумение. Нещо вътрешно му подсказваше, че приятелят му е прав, но да работи… Боже, колко не му се искаше! А какво да прави тогава? Да се ожени, за да се отърве от баща си?
Даниил се върна у дома и се хвана за телефона. Трябваше да се обади на всички познати момичета. Може би някое ще се съгласи да играе ролята на влюбена булка, да стигне дори до РАГС, а после – развод и всичко да приключи. Важното е баща му да се успокои. А там може и да се скарат преди сватбата – такава неща се случват.
Но с всеки телефонен разговор ентусиазмът му се стопяваше. Първо момичетата виеха от радост, мислейки, че им прави предложение, а после… рязко променяха тона и затваряха. Даниил кипеше. Каква поредица от неуспехи?! Вечерта дори гледа филм с майка си – баща му не беше вкъщи, някъде беше отишъл.
— Мамо, говори с него, моля те! — помоли Даниил.
Майка му винаги беше на страната на единствения си син и той го знаеше много добре. Но този път тя го погледна някак… чуждо.
— Когато беше малък, мечтаех как ще пораснеш, ще станеш възрастен, силен… Ще се гордея с теб, представяйки си, че ще можеш това, което никой друг не може. А сега… Вече спрях да се обаждам на приятелките си, за да не чувам за успехите на децата им. От моя син са само разочарования.
Това засегна Данила до дълбочината на душата му. Той се разгневи толкова, че започна да трепери. И реши да покаже на баща си и майка си на какво е способен.
Минаха две седмици, а той все не можеше да измисли план за действие. Дори не се напи нито веднъж през това време – нямаше настроение. Два пъти мина през офиса на баща си, но там цареше такава мрачна атмосфера, че бързо губеше интерес. Реши да се разходи из града, за да проветри главата си. Колата, знаете ли, понякога помага да се събереш с мислите си. Може би ще му хрумне някаква идея.
И тогава видя пазара. Вероятно не беше ходил тук от сто години. От времето, когато беше още хлапе. Даниил влезе през портата. Нищо не се беше променило. Всичко беше точно както преди много години. Точно на улицата продаваха месо, без да обръщат внимание на праха и мухите. А млечните продукти…
Замръзна на място. В края на редиците стоеше едно момиче. Тя също продаваше млечни продукти, но при нея всичко беше подредено: всичко беше покрито с бели салфетки и тя не крещеше като останалите, а мълчаливо гледаше пред себе си с някакъв тъжен поглед.
Даниил направи няколко крачки към нея. В главата му започна да се заражда една неясна идея.
— Здравей — каза той.
Момичето вдигна поглед към него. За секунда в очите й проблясна настороженост. „Сигурно мисли, че съм просто поредният женкар“ — профуча в главата на Даниил.
— Здрасти — отговори тя и се обърна.
Даниил беше съобразителен и веднага разбра какво мисли тя.
— Какво колко струва? — попита той.
Тя го погледна изненадано.
— А какво точно ви интересува?
— Да, всичко това — махна той с ръка към стоката й. — Колко струва всичко заедно?
Момичето се смути.
— Аз… не съм смятала…
— Тогава сметни — усмихна се Даниил. — Само да се разберем: аз ще купя всичко това от теб, а после ще отидем да пием кафе в онова кафене.
Тя погледна натам, където той посочи, и отново се обърна към него.
— Защо ти е това?
— Искам да поговорим. Да ти предложа работа.
— Да, да — усмихна се тя. — Наистина ли мислиш, че имам проблем с мъжете?
— Не, просто можем да си бъдем полезни.
— Добре — изведнъж се усмихна тя. — Дори и да не се получи. Все пак ще продам всичко.
Даниил я погледна няколко секунди с отворена уста. После я затвори. Каква необичайна усмивка! И не ставаше въпрос за красота. Тази усмивка го накара да се почувства малко неловко. Сякаш правеше нещо нередно.
Даниил си поръча кафе и салата, а на нея – сладолед.
– Имаш ли родители? – попита той.
– Имах, – въздъхна тя. – Преди три години загинаха от въглероден оксид. Затворили печката рано, а ние не бяхме вкъщи. Седяхме на реката, за да не ги вижда брат ми в такова състояние.
– Брат? Кой е той?
— Ромка. Сега се нуждае от лечение. Той е много болен. Но нямаме пари. Спестявам от заплатата си — работя като доячка във ферма. Живеем от приходите от продажбата на продукти. Това не е живот, а само трудности.
— И колко пари са необходими?
— Зависи за кого. За нас тази сума изглежда огромна. На теб вероятно ще ти се стори смешна.
Даниил изведнъж се хвана, че тя му харесва. Такава… истинска. Защо да не си помогнем един на друг? Още повече, че не е нужно да стигаме до край. Винаги може да се каже, че я е излъгал, без да разкрива кой е всъщност, а нея я интересуват само парите. Той отмести чашата.
– Маш, имам предложение. Сега ще ти обясня всичко, само първо претегли всички за и против. И не отказвай веднага.
Даниил влезе в хола.
– Татко, добро утро! – каза той бодро. – Между другото, ако не си забелязал, вече спя у дома.
– Разбира се, забелязах. И се радвам, че е така.
Даниил си наля кафе.
– Имам работа. Каня ви днес на ресторант. Цялото семейство.
– На ресторант? По какъв повод? – Савелий Сергеевич откъсна поглед от вестника и погледна въпросително жена си. – Настя, пропуснахме ли нещо?
– Ако сме пропуснали, то и аз също – Анастасия Марковна сви рамене.
Даниил се усмихна.
– Не се опитвайте да познаете. Накратко, искам да ви запозная с годеницата си. Казва се Маша.
Савелий замръзна с отворена уста. Анастасия Марковна едва не падна от стола.
– С годеница?! Но… Ние дори не знаехме, че имаш постоянна приятелка! Тя от тези ли е, които познаваме?
Даниил се намръщи.
– Татко, какво ти е? Тези, които познавате, никога не бих се оженил. Именно защото ги познавам твърде добре.
Той погледна тайно Маша. Какво да кажеш, тя беше просто невероятно красива! Въпреки че той й беше дал малко пари за дрехи. Как е успяла? И почти без козметика… съвсем малко. Момичетата, които той познаваше, носеха толкова грим, че по-добре да не ги гледаш отблизо. Маша явно се нервираше. Даниил сложи ръка върху дланта й.
– Успокой се – прошепна той. – Ние не правим нищо лошо… Е, почти не мамим. Баща ти рано или късно щеше да се предаде, така че ти просто ускори процеса.
– Ето и родителите! – Даниил кимна към влизащите Анастасия Марковна и Савелий Сергеевич.
Те се приближиха към масата. Савелий каза:
– Здравейте. Е, къде е тази смела девойка, която се съгласи да се омъжи за нашия развратник?
Той погледна срамежливо изправилата се Маша, после премести погледа си към Настя, после пак към Маша.
Даниил забеляза как лицето на майка му изведнъж побледня.
– Мамо… – само успя да промърмори той, когато Анастасия Марковна бавно седна на стола.
Даниил беше поразен: колко много си приличаха майка му и Маша! Какво странно съвпадение! Савелий също седна, объркан, прехвърляйки погледа си от едната към другата.
– А-а… нищо не разбирам – промърмори той.
Майката на Даниил се прокашля и с треперещ глас попита:
– Машенька, а кога е рождения ти ден?
– Седмо март – тихо отговори момичето.
Даниил изненадано повдигна вежди. Какво съвпадение! И неговият рожден ден беше седмо март. Той прехвърляше погледа си от майка си към баща си и обратно, напълно объркан от случващото се.
А Савелий Сергеевич въздъхна тежко и започна да разказва:
– Разбираш ли, сине… Аз самият все още не знам нищо. Вероятно трябва да се направят изследвания, но все пак ще ти разкажа. В деня, когато майка ти раждаше, в родилния дом избухна пожар. Беше пълен хаос… През цялата бременност ни казваха, че ще е момиче. А след евакуацията се оказа, че е момче. Казаха ни: „Случва се“. Четох – наистина е възможно. Аз се успокоих, а майка ти, оказа се, през цялото време е мислила, че в суматохата са объркали децата. Опитахме се да намерим архивите, за да разберем кой друг е раждал на този ден, но без успех… А днес ни запознаваш с Маша…
На Даниил по кожата му избиха тръпки.
– Тоест… аз не съм ви син?
– Не, ти винаги ще бъдеш наш син – бързо възрази Анастасия Марковна. – Но… Маша…
След седмица резултатите от ДНК теста потвърдиха: Мария е дъщеря на Анастасия.
Даниил сякаш се събуди от дълъг сън. Той дори забрави за съществуването на алкохола и приятелите си. И причината не беше в това, че баща му отново му беше отворил достъп до кредитните карти – напротив, това се беше случило още същия ден в ресторанта. Причината беше в Маша. Тя се оказа много по-дълбока, отколкото той беше предполагал при първата им среща. А брат й Ромка стана истински приятел за него. Те продължиха да се виждат с Маша… тайно, защото бяха напълно объркани как да постъпят сега.
След почти месец Савелий Сергеевич събра всички в хола.
– Е, всички документи са готови. Остава да отидем при нотариуса и ще станеш официално моя дъщеря.
Маша го погледна изненадано.
– Какво? Не, не искам да ме признавате официално.
– Защо? – озадачи се Савелий.
– Защото тогава няма да мога да се омъжа за Даниил.
Савелий Сергеевич се свлече на стола, хващайки се за главата.
– Сега вече нищо не разбирам! Какво да правя?
Маша се усмихна и нежно сложи ръка на рамото му.
– Нищо не трябва да правите. Ще стана жена на Дани и така ще бъда ваша дъщеря и снаха. Не е ли така? Защо всички тези формалности? Важното е, че ние знаем всичко.
