Звънецът завари Ирина Никитична в най-неподходящия момент. Сутринта беше напрегната — децата се подготвяха за училище, чайникът свиреше в кухнята, а тя едва успяваше да ги изпрати. Телефонното обаждане от непознат мъж с предложение за евтини продукти с изтичащ срок я изненада, но нещо в гласа му я накара да изслуша. Положението ѝ беше трудно — самотна майка на три деца, учителка с ниска заплата. След колебание, Ирина реши да опита.
Първата ѝ среща с мобилната автолавка беше смущаваща. Сред непознати хора с натежали погледи тя се чувстваше не на място. Но когато видя пресни продукти на ниски цени, съмнението отстъпи място на практичността. Вкъщи ухаеше на гозба — маслото се разтапяше, млякото къкреше, а децата ѝ се радваха на вкусен обяд, сякаш беше празник.
Но идилията не продължи дълго. Един развален йогурт причини хранително натравяне и събори доверието ѝ. Ирина се уплаши и реши повече да не рискува. Но децата, вече свикнали с разнообразната храна, започнаха да се оплакват. Убедиха я да опитат отново, но по-внимателно.
След време, на път за автолавката, Ирина намери кожен портфейл. Вътре — пари, карти и визитка: Евгений Тенгизович Глухов, началник отдел „Образование“. Оказа се, че това е стар приятел от техникума. Той сам дойде да си вземе портфейла и се оказа… новият директор на училището ѝ.
Срещата с Евгений беше като топъл вятър след студена зима. Между тях сякаш нищо не се беше променило — разговаряха с лекота, споделяха, смяха се. Евгений я покани на вечеря и се запозна с децата ѝ. Те го приеха с подозрение, но когато той им каза, че не иска да замества баща им, а само да обича майка им, те се разтопиха. Нарекоха го „чичо Женя“ и дори му позволиха „официално“ да се грижи за нея.
На следващия ден в училище ученичка отправи обиден коментар към Ирина заради евтините продукти. Евгений я защити твърдо и ясно, напомняйки на всички какво значи човечност. Той дори прикри Ирина, казвайки, че тя помага на възрастна съседка.
Ситуацията се обърна. Вероника, момичето, което бе избягвало Глеб, поиска прошка. Евгений предложи на Ирина оздравителна отпуска, за да си почине, и се погрижи за нуждите на децата. А на нея подари не просто сигурност, а възможност отново да повярва, че доброто и щастието могат да се върнат, дори когато изглеждат забравени.
