Евгений Васильевич слизаше бавно по стъпалата на съдебната сграда с чувство на опустошение. Загуби делото, загуби правото си да практикува като лекар, и сякаш с това – и целия си свят. Дълги години бе лекувал хора с всеотдайност и разбиране, но сега едно обвинение, подкрепено от съмнителни доказателства и завистта на бившия му състудент Сергей, срина всичко.
Сергей, който отдавна завиждаше на успехите му, сега с насмешка му предложи място на санитар в същата болница. Евгений прие – не от гордост, а защото трябваше да живее. На път към дома си спомни за Грейс, кучето, което винаги го посрещаше безусловно. Влезе в магазин за храна, а там стана свидетел на сцена, която го трогна – млада жена с болно дете молеше да бъде пропусната. Евгений ѝ плати покупките, въпреки неодобрението на околните.
Жената – Лариса – живееше в общежитие за бездомни. Евгений я покани в дома си и прегледа детето ѝ, Витя. Състоянието му беше сериозно и Евгений предложи да останат при него, докато се оправи. Лариса се съгласи. Така започна временното им съвместно съжителство – не като любовна история, а като спасителен пристан за двама души, ударени от живота.
Дните минаваха. Евгений търпеше подигравките в болницата, но не спираше да помага. Единствено Федор, старият портиер, му засвидетелстваше уважение. Лариса се грижеше за дома, Витя оздравяваше. Преди да замине на вилата, Евгений помоли Лариса да остане. Тя прие с недоумение, но и благодарност.
Останала сама, Лариса си спомни миналото – как се беше отрекла от баща си заради мъж, който после я изостави. След смъртта на баща ѝ, мащехата я прогони, отнемайки ѝ и завещанието. Оттогава животът ѝ бе низ от несгоди.
Когато Евгений се върна, завари полицай пред входа. Оказа се, че бащата на Лариса бил потърсил начин да ѝ върне наследството. Мащехата бе измамила и него, и Лариса. Евгений настоя да се намеси. Разкри, че Сергей, бившият му състудент, тайно сътрудничи на мащехата в съмнителни дела. С помощта на Федор и полицията, заговорът бе разобличен. Делото срещу Евгений беше преразгледано и той бе оправдан.
Лариса си върна правото върху наследството. След процеса Евгений ѝ предложи брак. Тя не се поколеба да приеме. Бяха минали през ада поотделно, но съдбата ги бе събрала, за да се излекуват взаимно.
Сватбата беше скромна, но искрена. Сред гостите бяха Витя, Грейс, Федор и хора, които вече гледаха Евгений с уважение. Животът не ги бе пощадил, но именно в трудностите откриха смисъл, любов и ново начало.
